сряда, 24 декември 2014 г.

Розови обувки и подаръци :3



Не обръщайте внимние на background-a, важната съм аз :д
                                                                                   
       Обиииичам Коледатаааа,
 е, фактически все още не е Коледа, а е по-скоро 23:35, тоест още двадесет и пет минути, но вече получих подаръците си :3

,,Ама хайде, направи я онази физиономия, нали съм ти гледала селфитата..."

Вече е 23:59, така ще има още само една минута :д Все едно де, важно е, че има концерт на Лили Иванова по БНТ :д. Хей, Весела Коледа!





Услужливото куче, което спря да ме хапе само за снимката.

Йоана фотограф левел: къде е копчето за снимане





,,Липсва описание"....Кифлоо, пак ли се снимаааааш?!
   Започнах да пиша този пост преди един час, но не мога да спра да снимам, защото просто моментът е прекалено хубав и трябва да запазя това поне това. И все пак се отчайвам, сестра ми и Сашо са обсебени от подаръка ни за Коледа и от два часа насам играят и wow, тази мелодия ми се набива като ръждив пирон в главата и въпреки това е сладко. Никой не ми се кара, че седя на лаптопа, мама ми позволи да съм с високите си обувки, сестра ми се нави да ме снима и въобще всичко е перфектно. Обичам подаръците си, всички до един.
  Засега чао, до утре, евентуално (очертават ми се пет часа във влак+куфар с много, много багааж+всичката надежда, която притежавам, защото #старазагорапазисе). Адиос керидос миос <3












неделя, 14 декември 2014 г.

,,Да те удари ток, да те удари дано"

Коледен дух епидемия, пазете се.

Моята любов, нямаше как да не я кача. Обичам те, педо глупав тъп и трябва да ми се обадиш да ти кажа нещо ;д. Между другото (това са две думи, нали?) утре имам шест часа, очаквам те на Орлов мост в и половина. Обичам те, гей <3


И тези лампички удрят ток, сериозно.

Ами да, това се случва, когато ми се дадат коледни лампички (не мога да обърна снимката). Плюс това тридесет хиляди пъти се оскубах, докато сестра ми мрънкаше да побързам.
Не гледайте как изглеждат, бяха ужасни на вкус,
мама прави триста пъти по-хубави.
Важното е, че се вижда там нещо светещо.


След толкова много мрънкане стигнах до НДК и купих книгата. Като не пропуснах да стресна продавачката с ,,ИСКАМ СИНЯТА КНИГА НА СИЛВИЯ ДЕЙ ГОРЕ ЕЕЕЙ-ТАМ!!!", тя взе книгата и ми я подаде шашната и тихичко попита ,,Желаете ли да я купите?", а аз бях джъст лайк: ,,Що за въпрос, взимам я веднага! Веднага, ето, вземете, да, благодаря...ООООО, НАЙ-НАКРАЯЯЯЯЯ" (това се случи вчера, прочетох книгата до три сутринта и сега остава само да я подаря на Ева. Не се сърди, просто не издържах! И ЗА БОГА, ЗАЩО КНИГАТА СВЪРШВА ТАКА?!Ами сватбата? Ами Корин с нейните глупости? Ами Брет? Хееей, не е честно!) ПС: Благодаря ти, Димитре, без твоята ръка, снимката нямаше да е толкова невероятна!)
Не се вижда, знам, но наживо е по-добре ;д









Добре, оттук надолу са излагащите ми снимки на които ясно можете да видите борбата ми с коледните лампички, от които победител излязоха те. Добре че беше сестра ми да ги изключи от контакта за да спра да подскачам пищейки на едно място сякаш съм...ъм, как се казваха онези, които танцуваха по въглени?  Но да, разбрахте какво имам предвид. Също трябва да отбележа, че мечето бе много важна част от композицията на снимката, защото прикриваше цялата ми лява (ваше дясно) половина (мразя да ме снимат, сега разбирате ли каква огромна саможертва правя за вас?)
 Та, ето, коледният дух зарази и мен и дори в момента не се дразня, че сестра ми си тананика някаква коледна песен. Пазете се, вирусът е много силен.

 Кривата ми усмивка се дължи на факта, че лампичките започваха много жестоко да парят по кожата ми. Отстрани сигурно съм изглеждала сякаш правя жалки опити да танцувам Макарена. Синият цвят е важен, на такава вълна съм и обвинявам изцяло за това Силвия Дей и нейната Невероятна Книга.







  




събота, 13 декември 2014 г.

Хиляда триста и деветдесет страници.



  Или как да убиете десет минути от скучното си съществуване.




 Окей, трябва да забранят филми като ,,Титаник", ,,Тетрадката" и ,,Хачико", нямате ли сърце, режисьори, сценаристи и актьори такива? Нито чувства? Е, аз имам и мога само да кажа, че не ми влияят добре тези филми. Продължавам да подсмърчам глупаво дори в момента.
 Но да не се отклонявам от главната тема, а тя е-Коледа. Та-дааааа, именно, коледния дух надделя и над моето каменно сърце, и обещах на сестра си, че след точно тридесет минути ще украсим стаята, ще извадим елхата, ще окачим лампичките и ще накичим лампата с панделки. Вдъхновението ми? Една снимка, която видях в интернет, скрийншот от телефон, много едно такова мило ми стана като я видях и реших, че ,,Йо-йо, хайде да украсим стаята", ,,Наистина ли?!", ,,Да, ще я направим като панаирджийска сергия". Сестра ми пощуря от радост и в момента не спира да бърбори някакви неща.
 Извадете от 740 страници 449. Добре, ето толкова ми остава докато прочета първия том. А и, хей, започнах да чета книгата интензивно едва онзи ден, а и да лепиш на всяка десета страница цветно листче, защото произведението ти е срочнообразуващата оценка (ама че дума) е бавен процес. Та си отбелязвам важните моменти. Имам чувството, че наизустих някои моменти, чуйте това:
   
   ,,Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!"

 Хайде дееее, всички разбрахме, че си ти, Едмон, а Вие, многоуважаеми г-н Дюма може вместо Синдбад моряка, англичанинът и граф Монте Кристо да споделите на всички "голямата" тайна. Ето, виждате ли? Полудявам, съвсем съм се чалнала, хора, това не е добре.
 И най-накрая ще отида на панаира на книгата в НДК-а, йей. Крайно време е да взема някои книги, особено една, която е синя, for god sake. Трябваше да е червена, не синя.
 Бай дъ уей, нека ви се похваля, усъвършенствах се в тафенето на елхи и коледни украси. Не, чакайте. това звучи не както трябва, ето: Аз, Бела и Биби подпомогнахме за всеобщото благо и осигурихме на 303 кабинет коледна украса. Бяхме като нинджи, трябваше едновременно да удържаме смеха си, да крием елхата зад гърбовете си и да се правим на ударени, защото учителката ни по български беше точно пред нас. Сто процента ни заподозря, защо иначе да ни предупреждава да не вършим глупости (май каза простотии, за протокола)? Все едно, въпреки че елхата изглежда толкова гротескно, че сякаш кучето ми я е дъвкало, а лампичките работят само от време на време и то произволни цветове, смея да твърдя, че поне витае някакъв коледен дух (ил, колко сладникаво изречение, гадост). И още едно доказателство за това колко съм разсеяна. По математика организирахме акция ,,Дайте тиксо" и трябваше дори да ходя до библиотеката на 148-мо (жената ме изгледа сякаш съм влязла с вратата и ми подаде тиксото сякаш съм чумава), само за да мога две минути по-късно да се плесна по челото с думите ,,Ама аз съм имала тиксо!" (последва всеобщ смях) ,,Ето".
 Йес, йес, йес, намерих фотоапарата, сега ще снимам панаирджийската ми книга (сещате се, няколко реда по-нагоре). О, неее, няма ли поне ЕДНА  карта с памет в тази къща?! Няма...карта...с памет ни-къ-де. Очевидно трябва да се примиря с телефон и usb кабел -.-
 А докато чакам гениалната Нокиа на сестра ми да осъзнае, че е свързана с компито (както Челиева казва) си пожелавам да излезе нещо от Онова-Състезание-Чието-Име-Не-Знам-Но-Знам-Че-Участвам. О, свърза се, ма-ги-я.
,,Граф Монте Кристо", рева с глас.
,,О боже, качеството е страшно"- да, благодаря Йоана, знам. Та това имах предвид под "да лепиш на всяка десета страница цветно листче".
не мога да обърна тъпата снимка.
 Серизно ли? Открих само елхата, някакъв коледен венец за врата и панделките, които взех от Лидъл уж за класната стая -.- това не е честно, къде е останалата част от украсата? Сега коледният дух си тръгна, ето, няма я вече магията, съжалявам Йо, няма да украся и с един гирлянд, пък.

Жалка история, а мога да се обзаложа, че кашона с украсата е в другата стая, където обаче Сашо спи и няма как да отидем и да тропаме един час в борба с вратата на гардероба. Ще помоля мама, но предусещам че няма да е доволна, вкъщи май сме украсявали за Коледа само два, най-много три пъти.
 И нека, както сме заговорили за Коледа, да направим акция ,,Пепелникът да е по-хубав". Става дума за едно като фонтанче пред училище, което всички наричат с различни имена, като най-разпространеното е "Ела ей-там, че тук е кално.". Мисълта ми е да сложим една пейка да може да се седи поне, а не да зъзнем прави около него. Ехооо, парковете са пълни с пейки, не можете ли да вземете една? (знам какво си мислите, но не, елхата от коридора е последното престъпление за живота ми, окей?). Или друга идея: Събираме пари и купуваме от Икеа беседка, слагаме и катинарче и всеки, който е дал пари за нея може да има ключ и да си влиза вътре... Стига де, замислете се за здравето ни, средно шест пъти на ден по десет минути (плюс десет, заради голямото междучасие) трябва да замръзваме, това прави общо седемдесет минути на студа. Тц-тц-тц, мисля, че това трябва да се обсъди на следващия ученически съвет. 


Обичам сестра си, защото знае кои са нещата, които са в състояние да ме успокоят. За жалост вече изписах тетрадката и едвам ще дочакам до Коледа за нова. И като се сетих, надявам се по Коледа наистина да стават чудеса, защото мисля че тогава ще имам единствената възможност да направя нещо, което искам отдавна. Което значи да се вдигам и да тръгвам към НДК-а, защото без книгата няма да се получи :д 

 ПС: Hay cosas que no puedes arreglar, como nuestro amistad, por ejemplo. За жалост, наистина.


 ПС2: Спи ми се.



Позволявам ви да се садвате.
















четвъртък, 11 декември 2014 г.

Не е забавно.


 Избухвам си самичка в кабинета по информатика слушайки не какво да е ами...не, няма да се излагам, ще запазя това за себе си. Мисълта ми е, че трябва да стоя тук четиридесет минути, защото след това имам работа не къде да е, а в учителската стая (възхищавайте се). Сигурно изглеждам изключително глупаво танцувайки си ей-така, но както днес един много мъдър човек каза (имате право да се ласкаете) ,,Всеки има свой собствен свят", така че имам право да се правя на откачалка колкото си искам.
 И, хеееей, познайте кой има отличен на класното по български! Ами да, аз, въпреки че очаквах четворка, предвид че дори сега слагам запетаите където ми падне и мисълта, че някой там забелязва грешките ми ме плаши. Но не достатъчно, че да седна и да науча кога и къде се слагат запетаи. Та, искам да благодаря на Хамлет (този от Народния Театър), заслугите му за оценката ми са петдесет процента, следващия път ще ръкопляскам по-силно ако това въобще е възможно.
 Като заговорих за театър (запетая) във вторник гледахме Тирамису. Поклон за Луиза Григорова, невероятна е, също и за останалите момичета, беше едно от най-хубавите неща, които съм гледала (Хамлет е на първо място).
Защо, защо трябва да си толкова весела пеейки тази песен, for god sake. И да, все пак е любимата ми песен, въпреки че кавърът на София Карлберг е по-хубав.

 Отчайва ме фактът, че наближава Коледа и Нова Година. Това означава нервност+трескава подготовка+много, много готвене+аз, депресирайки се. Разбира се, че се шегувам, обичам Коледа и как се събира цялото (е, почти) семейство вкъщи и си прекарваме чудесно. 
 Толкова ми е скучно, че слушам песни, които са били модерни преди Христа, честно, мисля да сляза до лафката, но пътят е много, стълбите също, а след убийствената тренировка вчера чувствам всеки един мускул в тялото си сякаш е разтеглян като дъвка от три годишно дете.
 Започвам много сериозно да обмислям идеята наистина да сменя класа си (не, няма да се връщам в девети, спокойно), имам предвид да сменя паралелката. Така или иначе другият вариант е да сменя директно училището, но не, благодаря, а и възможността  да имам най-печената класна на света е наистина изкушаваща и главна да се реша.
 Осъзнавам, че пиша разбъркани и разпокъсани глупости, само защото (уау, уцелих мястото на запетаята, искам шестица за годината...моля) ми е зверски скучно, но чак толкова, че да (втора правилна запетая, леле) уча по Химия, въпреки (трета!!) че е наистина наложително. Обичам тази песен, някой да ми я прати :д

 Ъгх, в момента чета ,,Граф Монте Кристо" и все повече се убеждавам, че все пак съществуват книги, които могат да ми се опрат (не коментирам ,,Дон Кихот", това не е книга, това е ерес, забранено е, не се чете, не бива да съществува.). Този Едмон Дантес е...е...не знам, просто е адски изнервящо как всички си говорят супер префърцунено на Вие през цялото, чувствам се като в часа си по Етика и Право, в който учителят ни говори на Вие.

Тази песен ме радва.

Трябва ли наистина да прочета тази огромна книга (която впрочем е разделена на два тома, защото е прекалено обемиста, аха.)? Заклевам се, ако успея ще направя купон в Цитаделата (въпреки забраната от мама да пристъпвам там след един петък). Защо не може всички книги да са като ,,Мадам Бовари'', ,,Животът на Пи", ,,Парижката света Богородица" или дори, дори ,,Момо" (която, признавам, зарязах, защото не ми е интересна, но продължава нахално да наднича от библиотеката ми).
 Добре, добре...още само седем минути и ще ви спася от това ужасно нещо наречено ,,Скуката на Мария", просто наистина нямам какво да правя, а не си взех книга, защото чантата ми и без това издава багажа, ХАХАХХАХАХАХАХАХАХ, буквално. Окей, току-що се засмях и беше неловко, учителката ме изгледа сякаш съм сандвич от Макдоналдс на земята (пояснявам: със съжаление). 


О, тази, тази песен е ве-ли-ка.
 Чао от мен, ще се опитам скоро да не ви досаждам :3















четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Скучно ми е и искам кафе, въпреки че ми е забранено да пия.

 Когато изпиеш над пет кафета за два часа е разбираемо след това да не ти се иска да погледнеш кафе, затова го карам само на чай, но не това е за което искам да пиша в този пост, просто трябваше да направя пояснение към изключително смисленото ми заглавие.

 Знаете ли кой е Отело? Не? Ами той е един ненормален човек, казано по прост начин, който вярва на думите на мъж с папагалско име, а не на жена си. Но дори и да не и вярваше щеше да е разбираемо, но защо, по дяволите (извинете), вярва на неща, които не е видял с очите си? А и през цялото време докато четох Шекспировата "трагедия" (саркастичните кавички са, защото настоявам, че това просто трябва да бъде комедия) тайничко се надявах Дездемона все пак да му изневери и поне да има причина поради, която да я убие. И защо във всички трагедии на Шекспир главният герой умира? Вчера набързо прегледах ,,Тит Андроник", е, и там всички умират, а даже едни са изядени. Мисълта ми е, че има толкова много хора в истинския живот, които са, преносно казано, последователи на Яго (пича с папагалското име), което е тъжно.
  Ако някой заблуден човек чете това, трябва да изгледа ,, V for Vendetta", просто трябва, ако го направиш ще те обичам безкрайно. Този филм е Велик (не случайно с главна буква), след края на филма стоях в продължение на десет минути с вперен поглед в екрана на лаптопа не можейки да повярвам на очите си. И все пак, Натали Портман, хора, няма слаб филм с нея.
Тези двамата.Са.Страхотни.


Тааа, това е филмът, нямате избор, така казвам, трябва да го гледате, задължително. Обезателно. (по дяволите, трябват ми още такива думи) Схванахте де.

 Утре най-накрая е петък, най-най-най-прекрасният ден, защото програмата е прекрасна. Дори няма да говоря за двата часа Литература, всички вече знаете, че това е единствената причина да се завличам на училище, но имаме История, а учим за Франция и Англия през онази прекрасна епоха наречена Барок (въпреки че предпочитам Ренесанса, защото Борджиите са върхът). Също така имаме и Испански разговор, а съм обещала на Исмаел, че ако още веднъж проговори на френски, аз и още няколко момичета ще го отвлечем, боже, нямате идея колко сладко "р" казва, ужас!
 Та като споменах и Борджиите, няма как да не спомена и Лукреция, която е и-д-о-л, въпреки злощастието си да е била жена на Сфорца и сестра на Джовани, но всеки с късмета си. Та, тя е awesome, заклевам се, а момичето което играе нея  сериала подхранва симпатиите ми. Знам, звуча побъркано, знам, но Лукреция е най-страхотната на света (ау че изкуствено прозвуча това, нека не забравяме че съм странна).

 Окей, казвам ви чао, заболяха ме пръстите от писане, а вас ще ви заболят очите от четене, затова да, чао.



























сряда, 12 ноември 2014 г.

Опа, забравих заглавието


И това ако е честно, заклевам се ще се прекръстя на Есмералда (препратка  към  ,,Парижката света Богородица" и, хей, все пак ,, Мария, имаш оригинално мислене!"
 Но да карам направо, въпреки че ми е трудно да пиша, защото единствения ми свещен достъп до компютър е в часовете по информатика, защото наказания. И дори и сега да искам да съм при останалите, аз реших да напиша пост, което звучи като нещо, което въобще не е присъщо на моя милост. Все пак не бих пропуснала възможността да се докосна до компютър *саркастичен смях, пуска сълзичка*
 Затрупана съм с учене и едвам успявам да напиша домашното по испански за да започна това по математика, а след това да уча за Хамлет, който, признавам, ме плаши (самата личност, не трагедията, но тя също си е плашеща). Не че се оплаквам де, нищо подобно, но ако имам само още една ниска оценка, то не майка ми, а аз самата ще се убия.
 Забелязах (започнах да обръщам внимание) на изключителните бисери, които чувам от учители и ученици (най-вече Аглика), та ще споделя вчерашния случай от часа по Литература в който учителката попита дали кралицата има пръст в убийството на краля. Аз казах не, Аглика естествено каза да и аз попитах защо и тя се изказа много добре започвайки изречението с ,,Кралицата има пръст в краля...", последва вълна от смях, а след това едно тъничко гласче се обади ,,А не е ли обратното?". Няма да се впускам в подробности за последвалата реакция, защото и без това учителката ме заплашва със средновековни мъчения и бавна смърт, но пак казвам ,,Мария, имаш оригинално мислене!".
 Тези бисери от часа по история са толкова многобройни, че ми се губят, само се сещам за разтопената от алкохола стомана и силикона на Николета Лозанова. Имаше нещо и за хомосексуалистите през ХIV век, но май не е удачно да го пиша.
 Но този от днес просто би класацията по тъпизъм: Лицето Х попита ,,Ама какво толкова ходите до тоалетна?" и моя директен отговор бе ,,Като учител по биология би трябвало да знаете какви процеси се извършват в тоалетната."
 Но най-забавно е да стоиш в час по Етика и право забулен в огромен шал, да гледаш безизразно и да показваш знака на анархията нарисуван на дланта ти, класика.
 Но май ще е по-добре да вървя по подредено, защото звуча като Дон Кихот, затова ще се върна назад към Хелоуин.
 Бях цял ден в телевизията, защото беше Ден на отворените врати и бла бла бла, но когато отидох заварих около 15-20 малки дечица, които викаха, "играеха си", крещяха и се държаха като полудели. Първоначално беше готино, обичам малки деца, но към пет вечерта когато онова сладко момиченце със сини очи и грамадна усмивка ме попита ,, Може ли да ти нарисувам лицето?" нямаше как да откажа, а последствията бяха...страшни. Поне вечерта след това мина добре, имам си картичка даже и група деца ми дадоха бонбони (след като им казах, че аз нямам и ми казаха, че искат телефона ми, но след като видяха "телефона ми", наказания, знаете, се отказаха и ме затрупаха с вафли и бонбони).
 Съботата и неделята бяха ужасяващо скучни и едва дочаках понеделника, който също се оказа скучен, вторникът беше хубав само от 7:40 до 8:20, защото имахме български, срядата пък..о, чакай, това е днес, боже, толкова съм неорганизирана, та днес беше мех, добре че имахме ЗИП, защото иначе това щеше да е поредния гаден ден.
 Но, хей, петък наближава, но дотогава остава четвъртък, но поне сестра ми има испански и пак ще мога да се смея на грешките в тетрадката и и да ги поправям, защото viaHar, хора, виахар с аче....смисъл дъа. И понеже забелязах , че няма представа къде се пишат ударения в действие влезе тетрадката ми от осми клас (пълна с червен химикал, окей) и и написах една страница с...но защо пиша това? Леле, ужас, чувствам се като човек без грам социален живот, седя самичка тук вместо да съм долу при останалите, хаха *плаче*.

Нямаше как, съжалявам за наглото присвояване на снимката от блога на Ева.
Какъв беше последният сън, който сънува?Сашо, Ники, Коцето и Христо, защото те ме накараха да го напиша .-.

Скучно ми е, пф, чудя се какво толкова е сбъркано с мен?
Но просто е обречена да ме търпи, очудващо как вече пета година го прави, обичам те грозник, днес на английски ли си?
 Ами чао засега.









сряда, 17 септември 2014 г.

Ew, humans.

You, little bastards,  да кажа, че училището започна добре е като да намеря добра черта в Христо. Бях забравила какво е да съществува място на което на куп да са събрани всички pieces of sh*t на света. Сериозно, наистина ли трябваше да ми причинят удоволствието да ме натъпчат във физкултурния салон като добитък за да се насладя на "прекрасните" изражения на някои индивиди? Es obvio que всички нямаха желание да видят сливиците на мажоретките, когато се надупиха към нас, но все пак, благодаря че подпомогнахте детството ми рязко да приключи. Хаштаг без хейт, иначе бяхте много добри, особено моментът в който размятахте онова слабичко момиче във въздуха като парцалена кукла. But само едно не мога да разбера: Защо, за Бога, трябваше да виждам всички тези хора, които да се правят на мили и да те прегръщат лицемерно?
 Нищо, поне класна стая си имаме (вече). Ей, няма как да не спомена, че тази година снимката ми за бележник излезе *барабани*, не, не прилична и нормална, а...даже смея да кажа хубава, нямаше как да не отбележа, защото ми се случва за първи път, а съм изключително нефотогенична личност.

А сега по-ведро, все пак не искаме да се превърна в Ева номер две, да гледам лошо, да не гушкам и да казвам, че не обичам никого, нали? (Обичам те, гей <3). Днес Ева не беше на училище, това също трябва да се отбележи, тъкмо днес със Стейси обсъждахме как Ева би се появила на училище дори на смъртно легло (да чукнем на дърво, добре де), та, на Мария и се даде безценния шанс да блесне със знанията си по биология и Литература без някоя като Ева да я засенчи, което беше един вид добре, като изключим факта, че я нямаше. Ta целият клас беше just like: Whaaaaat, тя знае нещо по биология?! Мога ли само да спомена, колко жесток късмет сме извадили с учителката си по ЗИП Български? Първи час и вече ми е любима, заклевам се. А и все пак-как да не я харесвам като предмета е Литература, тя е мила и добра и говорим за Античност, Средновековие и Ренесанс, все теми за които Мария може да говори с часове.
 Надявам се тази учебна година да мине по-гладко, аз лично, определено ще положа усилия да е така, но не всичко зависи от мен..О, споменах ли, че имаме две нови ученички? И двете са сигурно по 1'90, а аз се чувствам като лилипут около тях, а и...dat legs...
 Иии, отново ще спомена, колкото и да съм го повтаряла (днес даже с класа си говорихме за това), колко добре щеше да бъде ако след осми клас бяхме продължили да бъдем с Малена (Ева, напомни ми утре да ти кажа нещо), не че не харесвам Лазаров, той също е строг и т.н и т.н., обаче с нея си беше готино, защото съчетавахме перфектно учене с разговори, забавление със сериозни ситуации и прочее, но нека не ви отегчавам с носталгичните си словоизлияния.

 "Троя падна заради хубавата Елена, а Мъглиж, заради Мария."
                                                                -анонимен.

Нямаше как да не спомена лафа, който ми набиваха цяло лято в главата.
О, да, честит ден на София, отвратителен град, който мразя повече от синьо сирене дори. Ако не бяха фойерверките, които да ми изкарат акъла от хотела до Народния театър *отива до стаята на техните да ги пита как се казва хотела, но и те не знаят*..е, абе сещате се кой хотел, right?
 Наистина ми се спи, в лошо настроение съм, а това води до убийства...така е, във вторник убих Лив с нож за отваряне на писма (препратка към шантавата история, която пиша), така че мисля да си лягам и да се наспя, защото трябва да стана в пет и половина, да разходя кучетата, да си изправя косата (КИФЛОООООО, провиква се сестра ми иззад рамото ми), да се приведа в приличен вид и да се завлека до мястото наречено "Гимназията, където уча".
 Лека нощ, pretty people <3 :3

ПС: Лина ако не спреш да ме наричаш морков заради цвета на косата ми, дори каратето няма да те спаси.


















четвъртък, 28 август 2014 г.

Future?

Okay,

 Нали знаете как всяко лято в главата ви се въртят великите идеи за това как от следващата учебна година ще се подобрите? Ще спрете да си чатите по време на час, ще учите вкъщи, няма да късате листи от тетрадката си и няма да се карате с учителите си (особено тези по Литература) и ще спрете да харчите джобните си за глупости? But do you know what?



Сега сериозно:
 Няма нищо лошо в тези планове, стига да искате да го постигнете наистина, защото аз лично винаги си казвам, че имам достатъчно време до теста по математика, но винаги се оказвам в ситуация в която вторник вечерта уча като побъркана. А някои хора дори не знаят за контролното. (Да, Бела, за теб говоря). Най-важното е сами да поемем инициативата, защото майките ни винаги ще ни задават въпроса "Как мислиш да я караш занапред?", който ви подлудява, нали? Ако най-накрая си дадем сметка, че изкарваме глупавите оценки за себе си, а не за родителите, джобните си или свободното си време ще бъде супер, не мислите ли? Просто така сме настроени, на пример, когато изкараш двойка първата ти мисъл 100% не е "Сега ще ми се провали успеха.", а е по-скоро "Майка ми ще ме убие.". Разбирам ви прекрасно
 But, като се замислиш те не са ни виновни, искат най-доброто от нас, защото знаят, че го можем, а и...честно да си признаем, времето в което те са учели е било коренно различно от сега и въпреки това донякъде с правото си ни обвиняват в някои неща. Bloody hell, представете си да бяхме родени преди 30 години и всеки път, когато се озъбим на учителката си да получаваме най-лошото като наказание? Да, като се замисля на нас сега ни е доста лесно и главният ни проблем е, че буквално нямаме желание да учим, защото в днешно време има тооолкова по-интересни неща, които да занимават гладките ни мозъци.

 Всеки от нас има поне един предмет по който учи с удоволствие и му е любим, като при мен Географията (Цуро, не ме мрази.). И като се замисля, всичко е до това да ти е интересно да учиш, защото на мен ми е адски лесно да науча урока по география, защото просто искам и имам желание да го знам. Ето, всичко опира до желанието.
 Е, разбира се има ги и хората, които ползват училището просто за място на което да се гримират, чатят, спят и почиват. На всеки му се е случвало да спи в час поне веднъж...или два пъти...най-много три, но става тъпо, когато го прави  системно. Тези хора направо ти бъркат в здравето. Има ги и тези, които постоянно пречат на часовете...oh wait, нямам право да говоря на тази тема, тъй като понякога аз съм една от тях, само понякога. 

         
Разбира се, от учителите също зависи дали ученикът ще изпитва добри чувства към предмета, тъй като ако не харесваш учителя следователно не харесваш и самия предмет. Ако учителката ти е гадна, злобна и си е избрала "любимци" от класа на които да пише шестици за драснати пет реда на кръст...е то тогава сте в моя час по Литература. Шегувам се де. (не, не се) Или учителят, който иска всички да имате двойки?
Да, съществува, виждала съм го с очите си, два пъти седмично. Тези учители са disasters, казват ти на какво ще те изпитат, а                                                              после BAM, дава ти за Първи кръстоносен поход, por ejemlo.


Само като си помисля, че се оплаквам от едното училище, а само след няколко години ще се оплаквам от шефа си ми настръхва косата, честно. След няколко месеца ще чета този пост и ще се смея с глас, сигурна съм в това. Като да отворя дневника си от седми клас и да съм just like:
В който съм писала какви ли не глупости, които сега дори не мога да измисля с развинтеното си въображение. За това мисля да приключа този пост намалявайки до минимум излагацията си. Ето ви песничка за поздрав :3
















понеделник, 25 август 2014 г.

Summer

 Хейо, pretty people

 Този пост го пиша специално за Ева, защото днес ми спомена, че отдавна не съм писала. Дано отново не ми стане навик да публикувам веднъж в месеца. Мислех да направя august favorites #2, но ще изчакам още една седмица до септември, че да не ставам досадна.
 Направо като си помисля че новата учебна година наближава ми прилошава само при спомена за лицата на някои мои учители и най-вече индивиди учащи в същата институция. За това реших да посветя този пост (освен на Ева) на лято 2014, защото за мен едно лято продължава точно до 1 септември, след това става не-лято (логика левел аз, не противоречете) и ако не сега, то кога да го напиша? 
 В Мъглиж (както споменах в по-преден пост, това е село/градче, където живеят баба и дядо) си прекарвам чудесно, въпреки че сега съм при леля в Стара Загора, та, да не се отклоняваме, в Мъглиж е мега хипер якото, нищо че за повечето е най-скучното място на света, за мен е най-якото (както вече казах). Яко е, защото е яко, знам как звучи, просто е яко, имаш приятели, които не си виждал от две години, имаш баба, която те угоява като прасенце за Коледа, имаш сладка братовчедка и куп неща за правене (все приятни).
 Ето малко снимки направени на село, може да се насладите безплатно на невероятните ми фотографски (ха-ха) умения. 
Акшъли, тази снимка е от преди да отида на село, просто е някаква лятна и да.




 Първият снапчат, който направих провесена през прозореца на стаята си за да хващам по-добре и без това слабия интернет на съседите чиято парола отмъкнах изненадващо лесно. Втората снимка е от Кари, сигурно ще ме съди за авторски права, но в крайна сметка тя ми я прати по вайбър. (Обичам те, Кари :д)
 Тази снимка е или от Ева или от Кари, не ме бийте, не мога да се сетя, аз тази година море не видях, за това ми простете, че качвам тази снимка, която дори не е направена от мен.
 Изглежда доста приветливо през деня, но когато е тъмно и се наложи да мина от там става най-страшното място на света и го притичвам като лекоатлетка. (Това е пътеката към задния вход на къщата на село).
 Ами, тази снимка не е от лятото (знам, знам, не държа много на думите си, зодия близнаци съм, разберете ме) Това е като отивах април месец с тати и сестра ми към Стара Загора и климатът се менеше през десет километра редувайки се дъжд със слънце
Le me приготвяйки се да отида в печатницата при леля ми (както споменах сега съм у тях с малката Сияна, която с всеки изминал път става все по-сладка)

Ами тези са снимките за сега, обещавам като се върна в Мъглиж да снимам повечко и да кача съответно повече снимки, дори и да не са ви интересни, Ева и Кари ми следят блога, това ми е достатъчно. Та, забравям си мисълта, ще снимам повече места на които ходя. А и като се замисля ще кача повече снимки заради самата себе си, много обичам като напиша пост и го публикувам да го разглеждам (намирайки си куп правописни грешки, които си обещавам да поправя, но така и не го правя). (както сега и правя)
 Това лято ще ми липсва, последният път, когато бях в Мъглиж по цял ден карах колело, ядях ледени сокчета и гледах телевизия, а сега намирам много повече възможности за прекарване на това безценно време. Имам предвид, че доста пораснах от последното ми лято тук и сега ми се струва толкова ново и различно, и хубаво, и прекрасно, че не ми се иска да свършва. Като се върна в София ще бъде приятно само в началото, когато се видя с Ева и Кари, и останалите ми приятели с които не се бях виждала, а след това отново ще започне монотонното развитие на нещата и еднаквите скучни дни и бла-бла-бла, но, хей, този пост трябваше да е за лятото, не за онзи гаден град в който живея, нали?
 Соу, нека говоря за лятото: Като се върна на село ще се видя с един приятел, който не бях виждала от две години (поради причини, които не бива да се споменават тук), готиното е, че преди си прекарвахме супер ходейки на пример нагоре по реката до двете скали от където скачаме във водата или седейки у тях рисувайки и някакви такива (детски) неща, та ще е забавно да се видим след толкова време.
 Като стана дума за приятели, запознах се с много нови хора, някои от които непоносими, нагли, нахални и не разбиращи от дума, други пък страхотни като компания, а трети (тоест един единствен) са...перфектни и асдфгхйкл, но да не се отнасяме.
 Мисля, че трябва да ви казвам (пиша) чао, защото Иси няма да е  очарована ако влезе в хола и ме види на лаптопа (въпреки че тя май заспа, но ениуей).
 До скоро, pretty people <3















събота, 9 август 2014 г.

August Favorites



Okay, I´m not pretty sure, че това ще се получи, въпреки че внимателно изчетох всички месечни любими на Ева за да имам някаква основа върху, която да пиша, ако не се е получило добре, това е или защото съм бездарна, или защото за първи път правя такова нещо, but oh well. Ще пиша за юли месец, тъй като август започна едва преди девет дни и няма особено интересни неща за описване под това заглавие.

Cosmetics.

 Неизменна част от чантата ми този месец бе един практичен и удобен балсам за устни на Balea с аромат на череша, който няма как да не ти напомня във всеки един момент за цветовете на цъфнала череша. Балсамът ми е подарък за рождения ден от sister-а за това нямам идея за цената, но съм сигурна, че в DM ще има такъв предвид многото наличие на продукти на същата марка. Балсамчето е леко и дори не се усеща, но придава един съвсем лек червен отенък на устните и е идеален за напукани устни.
 Като цяло адски много ме влече онази ретро визия с къдрици и извита нагоре очна линия, и перести поли с висока талия, което няма как да мине без яркочервено червило ала Дита фон Тийз, с което внимателно се очертават контурите на устните придавайки им такава сладка елегантност. Аз лично, си поръчах червилото Ultra Color Rich от Avon за 6,90лв., като цената абсолютно си заслужаваше, тъй като цветът е идеално матово червен и се запазва върху устните за рекордно дълго време.


Като стана дума за Avon, поръчах си и един парфюм, Summer White Sunrise, абсолютно точния летен аромат, смея да твърдя, лек, но запомнящ се. Принципно мразя тежките претруфени аромати, които те удрят право в носа зашеметявайки те до степен близка на будна кома. Определено това бе ароматът за лято 2014 за мен, а очевидно и за няколко мои приятелки, които си взеха същия и останаха много доволни.

Въпреки проливните дъждове и сърдито време, тук където се намирам има дни в които не бива дори да излизаш от вас заради високите градуси и безмилостно слънце, но в мига в който реших, да отиде на плаж се запасих със слънцезащитен крем и спрей. Грабнах първия възможен от рафта, но след като го използвах останах много приятно изненадана главно заради аромата на кокос и бадеми, но и заради факта, че кожата ми остава хидратирана, а не се изсушава заради жарките лъчи на слънцето. Освен, че предпазва от слънцето помага кожата да усвои правилно лъчите и резултатът е приятен лек загар, нещо което трудно постигам с бледата си кожа.

Books.

 Поради купищата с книги за лятната ваканция се оказа наистина трудно да прочета една книга по мое желание без някой да ми я дръпне със сериозно изражение и да ми подаде "Ромео и Жулиета", и да ми посочи тетрадката ми-читателски дневник. Единствената книга, която чета с някакъв по-сериозен интерес е "Бел-ами" на Ги дьо Мопасан и то е защото обожавам времето в което се развива действието. Но сюжетът е интересен в някаква степен поради наличието на постоянно действие на главния герой, който спокойно мога вместо да наричам Жорж, Мачо. И обожавам образа на Мадлен Форестие, има нещо наистина уникално в нея. Освен тази книга чета "Ромео и Жулиета", "Фауст" на Гьоте и "Ад" на Данте Алигиери, които ми бъркат в здравето, сериозно. Искам точно сега ненормално много някой да ми даде и седемте книги за Хари Потър за да ги препрочета за триста хиляден път, а след това да прочета всички (да, дори и вссе още не преведените на български език) книги от поредицата Скълдъгъри Плезънт, която горещо препоръчвам на всички, защото това са книгите, believe me, dude.


Movies.

Има един невероятно страхотен сериал, който се казва "Кухня" и е руски, по бтв от 22:30, мисля. Сцепвам се да се смея всеки път, когато го гледам, става дума за това как протича работното време на хората в един московски елитен ресторант, сериозно, няма такъв смях. Иначе покрай дядо адски много се запалих по един криминален сериал, казва се "Murder, she wrote" и е най-интересния сериал за убийства, защото беше започнало да ми втръсва от Хорейшио, който само като намери косъм на местопрестъплението може да ти каже името на човека на когото е, какво е ял снощи, кога последно е ходил до  тоалетна, дали си има любовник/ца, дали обича брюкселско зеле или не, дали има алергия от пчели и каква му е била оценката по литература в десети клас. В този сериал, главната героиня Джесика Флетчър

е писателка, която пише криминални романи, но работи и като детектив и мозъкът и сече толкова много, че чак започваш да си мислиш колко би било хубаво ако не беше просто сериал. А и визията и е много сладурска, с тези костюми и цветя на реверите, точно като филм от 90-те години на миналия век. Друг криминален сериал, който гледам е "Убийства в Мидсъмър", който гледам само заради бруталния британски акцент на главния герой. Като стана сума за брутални британски акценти, може ли някой да ми подари Алън Рикман?

Fun.

Оказа се, че ходенето на басейн е наистина добра опция в сравнение с това да те сложат в градината с една огромна мотика с която да си нарежеш крака. Разходките късно вечер също са едно от любимите ми неща за правене тук, защото е хладно, тихо  спокойно. През деня ми се иска проста да се махна за няколко часа нагоре в планината или дори само на паметника (място нагоре в опдножието на планината с огромен стоманен паметник на мъж), от където се разкрива най-вълшебната гледка към светещия долу в далечината град. Едина вечер отидохме до миниатюрното селце нагоре в планината, което носи абсолютно смисленото име "Селце". Там си прекарах чудесно, пълното спокойствие, което те обзема е плашещо приятно. Говоря за спокойствия в точка със име "Fun", чак сега го осъзнавам, но тук е място ня което да си почиваш от задушния шумен и пълен с интриги град като София. Когато ми дойде вдъхновението сядам да пиша историята, която е трагично отвратителна и на моменти ми иде да сдъвча тетрадката досущ като куче болно от бяс, но единствено заплахата за хладнокръвно убийство от Ева ме възпира да го сторя. О, едно от главните ми развлечения е карането на колело безцелно с братовчедка си из града.

Music.

 Въпреки усиленото слушане на поп-фолк тук, аз продължавам твърдо да си държа на Индила, Иги и Енрике Иглесиас, дори някои хора започнаха да свикват, хаха, дори има моменти в които специално заради мен пуска в собствената си кола Bailando, което, признавам, е ужасно мило :3
Направихме си караоке вечер един път и смаях всички (не с гласови данни, duh.) с това че знаех песента Derniere Danse на Индила на изуст. И веднага последваха въпросите дали освен испански не знам и френски, признавам, за миг се изкуших да каже "Oh, yeah, that's right.", но после се сетих, че ще ме тормозят да говоря неща на френски, както го правят с   испанският.

 That´s my song, dude, чух я за първи път надута в колата на един тегавняк и басът ме разстърси жестоко, след това си я намерих в интернет и си я изтеглих, но не мога да я слушам на слушалки, защото телефонът ми е бъгнат, Не, не потрошен, а бъгнат, няма една драскотинка, а е на година и нещо май.



И тук е моментът да кажа, че това е песента, заради която пък започвам да се съмнявам в първата, защото е, you know, дилема един вид, защото и двете ме грабнаха в мига в който ги чух :3

Special for Eaton <3 :3
Добре, pretty people, пожелавам ви приятен ден, това беше несполучливия ми първи опит на месечни favorites.












петък, 8 август 2014 г.

Да си говориш на Вие с Ева.

 Лятната ваканция е може би най-дългоочакваното събитие на всеки нормален ученик (освен онзи от "б" клас, който не говори), обаче когато въпросното дългоочаквано събитие дойде някак си не ти се покриват очакванията. Не че се оплаквам или нещо, обаче това е като да получиш шестица по математика, да се прибереш у вас готов да взривиш вашите с новината и тяхната реакция да бъде само "Аха, окей, сега ми направи кафе." Не мога да кажа, че си изкарвам зле тук на село (I know, води се град от еди-колко-си-години, но така е по-лесно да се каже), но ми липсват приятелите от София, въпреки че тук най-накрая открих компания (даже не една) с която да се движа.
 Вчера, на пример, бяхме на басейн и както си се киснахме заваля някакъв ужасяващ дъжд, което в крайна сметка се оказа the best shit ever, защото ти се струва, че водата в басейна е по-топла заради по-ниската температура на дъжда и си стоиш вътре чувствайки се досущ като разтварящо се пакетче чай във вряла вода.
             

                                        le me here:
 Между другото тук е доста забавно, реакцията на половината
хора, които ме чуят да говоря на "софийски диалект" е нещо от сорта на: *споглеждане, намръщване и поглед към мен* + "Ти да ни си от София бе?". Не че говорят различно...поне не много имам предвид, съкращават думите, говорят прекалено бързо и понякога наистина ми се налага да повтарям "Моля?" като пълна идиотка отнасяйки погледи от типа "Таа верно май чи е от София.", но, хей, това не го пиша с цел да засегна с някой, че тук една погрешна стъпка да направиш и,
или цял Мъглиж ще те разнася каква си, или някакъв гей (нищо хомофобско, наистина е гей) ще ти набие шамарите (второто е за предпочитане).
 Преди няколко дни, на пример, бях поканена на рождения ден на едно момче и преди да отида минах през магазина в който по една случайност работи майка му и най-учтиво я попитах какъв подарък бих могла да му взема, предвид факта, че го познавам от скоро. Тя ме изгледа стреснато и каза нещо от сорта на "Не знам." и ми пожела приятно прекарване. Седмица по-късно (днес), когато леля ми е била в магазина, въпросната едва ли не и се развикала "От къде на къде е поканено това момиче?!"....уейт, уааат? Да, знам че нищо не схванахте, аз все още се опитвам да разбера защо тази жена изпитва такива лоши чувства към мен, но честно да ви кажа, не ме интересува особено, дори не знам защо трябваше да ви споделям тази ненужна информация.

 Днес докато се карах "елегантно" с Ева жестоко се разлигавих, въпреки че тя ме ядоса заявявайки, че няма да ми каже какво и е казала Малена face to face миналата година. Girl, не че се хваля, ама аз имах доста повече такива разговори с нея (и още съм жива и здрава), а ти не желаеш да ми споделиш тази така засекретена информация? Ще питам направо нея, ще видиш ти, Грийн. Та, разлигавихме се до такава степен, че започнах да и пиша засукано на "Вие" и тя последва примера ми и се получи доста интересно, ето, но само част, защото има неприлични неща :D
 le Ева: ,,И да, благодаря , че обърнахте внимание на драмата с косата ми, която знаете, че е така важна за мен. Оценявам го."
 le Аз: ,,Заповядайте отново, знаете че съм на ваше разположение по всяко време, но да, знаете за всяко едно сдърпване или разговор с нея, не ревнувайте само защото и бях любимка и просто споделете с мен тази така лична информация и спрете да ме разигравате, садистичните ви наклонности може и да са ми по вкуса, но в случая няма нужда от тях."
 le Ева: ,,Аз? Садисъм? Никога."
 le Аз: ,,Извинете, имах предвид доминантност."
 le Ева: ,,Доминантност? Е, хората са казали, че с какъвто се събереш-такъв ставаш, но не смятам, че съм стигнала тази крайност още."

 Вече е 2:07 и мисля, че е време да си лягам, защото няма отново да правя грешката да си правя нощни разходки до Глухонямото училище повтаряйки си "Без черен хумор, без черен хумор.." и в момента в който Наско ми каже "По-тихо.", аз да изръся, че и без това няма кой да ни чуе. Лека нощ и добро утро на тези, които сега тръгват на море без да знаят къде точно отиват, без мен, защото няма как да се чупя докато братовчедката на баба е тук и иска да ме види и мисля че се впускам в нов разказ, а това не е добре, защото ей-сега ще цъфне леля ми и ще ме овика.
 Лека нощ <3