четвъртък, 31 юли 2014 г.

Пържена Цаца Прайър.

 Предишният ми "опит" за водене на блог се провали със звучно бум, изтрих над четиридесет и пет поста ядосвайки се на себе си заради това, че има хора, които четат глупостите ми, а такива наистина има. Няма да изтъквам причините поради, които го направих, просто ще споделя че аз си бях виновна. Ще се постарая да водя този блог по-отговорно един вид.
 Лятото не минава по точния план, който имах замислен към края на учебната година, но не мога да се оплача, предвид факта че не съм в София, което ми е достатъчно за да живея спокойно до края на живота си. Но фактът, че съм толкова далеч от приятелите си ме кара до някаква степен да искам да съм там и засега се задоволявам само да си пиша с тях (в частност Ева, тъй като Кари си строши нексусчето прекрасно в паветата в Созопол), но дори на 250 (горе-долу) километра от София, драмите сякаш ме преследват, сега няма да обяснявам какво точно, защото съм си поставила като цел да не натоварвам никой с проблемите си. Но това не е важно, тук си прекарвам сравнително идеално, по цял ден мързелувам, чета, пиша (великата ми история)  или гледам телевизия, а от време на време ако жегата е по-поносима си позволявам по-сериозни излизания. Вечер към седем,  когато стане сравнително по-поносило времето излизаме с няколко познати от тук и си правим нещо като trip.  Днес имаме уговорка да ходим нагоре по реката до две скали и водопад от където може да скачаш и е мега awesome, стига да не премръзнеш в ледената вода, но в последният момент ходенето се отмени с евентуалното обещание да ходим някой друг ден.
Вие ще видите като взема баба и отидем двете...шегувам се, отпуската и свърши във вторник. Тогава ще си ходя самичка?
  Колкото и да е странно някои моменти от учебната година ми липсват...и не си мислете, че говоря за училище, имам предвид Цитаделата, междучасията и разни други неща, които са се случвали особено с Ева, седнали в някое кафе (знаеш кое) учейки скапаните думи по испански, например. 
 Нищо, като се върна в София ти обещавам, Ева, че ще те заведа на нашето място...оу, телефонът ми звъни...нищо, леля ми, нищо особено...не е като да очакваш да ти се обади кръша ти, пф, не е възможно, въпреки че ако питате някой от приятелите ми нямам ни най-малката причина да се цупя за подобни неща и добре де, прави са..за жалост. Това е, защото не ме разбират и не са го виждали, за това, а и по-добре, че не са го виждали, попадала съм в какви ли не неловки ситуации включващи кръша ми и някоя моя приятелка с остър език и страдащата от синдрома на "Незатварящата се уста" и сякаш нарочно се опитва да те изложи, а после сърце не ти дава да и се сърдиш, защото умът ти е прекалено зает с мисли дали косата ти е изглеждала добре на онази светлина. Но, разбира се, никой не е застрахован от подобни неща, защото ако не е приятелят ти да те свали на земята с един "звучен шамар", няма кой друг да го направи...поне не толкова
 добре, колкото той.
И знайте само едно, ако имате кръш и по една невероятна случайност разберете от Аглика, че и той има кръш по теб...хаха, just don't, okay? Защото така ти казвам, за това.
 Искам сега някой да ми се обади и да ми каже, че иска да се видим, който и да е, стига да не е на повече от двеста метра от мястото на което се намирам, а именно в леля ми, където има интернет. Или просто да си намеря да гледам някой интересен филм, по желание не страшен, последният път беше преди няколко дни в една приятелка, бяхме няколко човека и гледахме ,,Oculus" на стълбищната площадка, а след това трябваше да се прибираме в тъмното. Благодаря на непознатата жена на оградата, която ми изкара душичката. Мисля да гледам ,,Ромео и Жулиета", защото тази стихотворна форма ми бърка в здравето, сериозно, но Ева каза, че е по-скоро смешен (филмът), защото той седял под терасата и си говорил сам, а тя седяла горе и си говорела сама. Нищо против Шекспир, но филмът "Гномео и Жулиета" ще си остане една от любимите ми анимации.
 Хей, виждали ли сте онези скрийншоти във фейсбук на чат разговор на момче и момиче с някакво много сладко послание? Като това например ---------------------------------------->
 Сто процента сте ги виждали...е, исках само да отбележа, че всеки път като видя нещо подобно си представям как Ева и сестра и се наговарят какво да напишат, сменят името Александра на "babe" или "boyfriend" или дори "sex mashine", пращат си секс-е-месите, слагат някой ефект и воала, имате си снимка със сладко послание.


Нямам идея какво точно да пиша, само знам че в мига в който публикувам, в ума ми ще изникнат хиляди неща, които съм можела да напиша. Мога да започна да си правя месечни favourites, като Ева или да започна да правя видеа в ютуб. Чакай, това последното е лоша идея, но ми напомни, че щях да пиша писмо на Емил Конрад (<3), възползвайки се, че баба е началник на пощата тук :3 Да, Ева, на теб също ще пратя писмо в което ти се оплаквам в каква боза се е превърнал ,,Dark" (историята, която пиша за Марлийн и невероятно красивия господин Анонимен).
 Е, за сега ви казвам чао, обещавам да направя много снимки от тук за да ги споделя с вас в най-скоро време :)
















Няма коментари:

Публикуване на коментар