четвъртък, 28 август 2014 г.

Future?

Okay,

 Нали знаете как всяко лято в главата ви се въртят великите идеи за това как от следващата учебна година ще се подобрите? Ще спрете да си чатите по време на час, ще учите вкъщи, няма да късате листи от тетрадката си и няма да се карате с учителите си (особено тези по Литература) и ще спрете да харчите джобните си за глупости? But do you know what?



Сега сериозно:
 Няма нищо лошо в тези планове, стига да искате да го постигнете наистина, защото аз лично винаги си казвам, че имам достатъчно време до теста по математика, но винаги се оказвам в ситуация в която вторник вечерта уча като побъркана. А някои хора дори не знаят за контролното. (Да, Бела, за теб говоря). Най-важното е сами да поемем инициативата, защото майките ни винаги ще ни задават въпроса "Как мислиш да я караш занапред?", който ви подлудява, нали? Ако най-накрая си дадем сметка, че изкарваме глупавите оценки за себе си, а не за родителите, джобните си или свободното си време ще бъде супер, не мислите ли? Просто така сме настроени, на пример, когато изкараш двойка първата ти мисъл 100% не е "Сега ще ми се провали успеха.", а е по-скоро "Майка ми ще ме убие.". Разбирам ви прекрасно
 But, като се замислиш те не са ни виновни, искат най-доброто от нас, защото знаят, че го можем, а и...честно да си признаем, времето в което те са учели е било коренно различно от сега и въпреки това донякъде с правото си ни обвиняват в някои неща. Bloody hell, представете си да бяхме родени преди 30 години и всеки път, когато се озъбим на учителката си да получаваме най-лошото като наказание? Да, като се замисля на нас сега ни е доста лесно и главният ни проблем е, че буквално нямаме желание да учим, защото в днешно време има тооолкова по-интересни неща, които да занимават гладките ни мозъци.

 Всеки от нас има поне един предмет по който учи с удоволствие и му е любим, като при мен Географията (Цуро, не ме мрази.). И като се замисля, всичко е до това да ти е интересно да учиш, защото на мен ми е адски лесно да науча урока по география, защото просто искам и имам желание да го знам. Ето, всичко опира до желанието.
 Е, разбира се има ги и хората, които ползват училището просто за място на което да се гримират, чатят, спят и почиват. На всеки му се е случвало да спи в час поне веднъж...или два пъти...най-много три, но става тъпо, когато го прави  системно. Тези хора направо ти бъркат в здравето. Има ги и тези, които постоянно пречат на часовете...oh wait, нямам право да говоря на тази тема, тъй като понякога аз съм една от тях, само понякога. 

         
Разбира се, от учителите също зависи дали ученикът ще изпитва добри чувства към предмета, тъй като ако не харесваш учителя следователно не харесваш и самия предмет. Ако учителката ти е гадна, злобна и си е избрала "любимци" от класа на които да пише шестици за драснати пет реда на кръст...е то тогава сте в моя час по Литература. Шегувам се де. (не, не се) Или учителят, който иска всички да имате двойки?
Да, съществува, виждала съм го с очите си, два пъти седмично. Тези учители са disasters, казват ти на какво ще те изпитат, а                                                              после BAM, дава ти за Първи кръстоносен поход, por ejemlo.


Само като си помисля, че се оплаквам от едното училище, а само след няколко години ще се оплаквам от шефа си ми настръхва косата, честно. След няколко месеца ще чета този пост и ще се смея с глас, сигурна съм в това. Като да отворя дневника си от седми клас и да съм just like:
В който съм писала какви ли не глупости, които сега дори не мога да измисля с развинтеното си въображение. За това мисля да приключа този пост намалявайки до минимум излагацията си. Ето ви песничка за поздрав :3
















понеделник, 25 август 2014 г.

Summer

 Хейо, pretty people

 Този пост го пиша специално за Ева, защото днес ми спомена, че отдавна не съм писала. Дано отново не ми стане навик да публикувам веднъж в месеца. Мислех да направя august favorites #2, но ще изчакам още една седмица до септември, че да не ставам досадна.
 Направо като си помисля че новата учебна година наближава ми прилошава само при спомена за лицата на някои мои учители и най-вече индивиди учащи в същата институция. За това реших да посветя този пост (освен на Ева) на лято 2014, защото за мен едно лято продължава точно до 1 септември, след това става не-лято (логика левел аз, не противоречете) и ако не сега, то кога да го напиша? 
 В Мъглиж (както споменах в по-преден пост, това е село/градче, където живеят баба и дядо) си прекарвам чудесно, въпреки че сега съм при леля в Стара Загора, та, да не се отклоняваме, в Мъглиж е мега хипер якото, нищо че за повечето е най-скучното място на света, за мен е най-якото (както вече казах). Яко е, защото е яко, знам как звучи, просто е яко, имаш приятели, които не си виждал от две години, имаш баба, която те угоява като прасенце за Коледа, имаш сладка братовчедка и куп неща за правене (все приятни).
 Ето малко снимки направени на село, може да се насладите безплатно на невероятните ми фотографски (ха-ха) умения. 
Акшъли, тази снимка е от преди да отида на село, просто е някаква лятна и да.




 Първият снапчат, който направих провесена през прозореца на стаята си за да хващам по-добре и без това слабия интернет на съседите чиято парола отмъкнах изненадващо лесно. Втората снимка е от Кари, сигурно ще ме съди за авторски права, но в крайна сметка тя ми я прати по вайбър. (Обичам те, Кари :д)
 Тази снимка е или от Ева или от Кари, не ме бийте, не мога да се сетя, аз тази година море не видях, за това ми простете, че качвам тази снимка, която дори не е направена от мен.
 Изглежда доста приветливо през деня, но когато е тъмно и се наложи да мина от там става най-страшното място на света и го притичвам като лекоатлетка. (Това е пътеката към задния вход на къщата на село).
 Ами, тази снимка не е от лятото (знам, знам, не държа много на думите си, зодия близнаци съм, разберете ме) Това е като отивах април месец с тати и сестра ми към Стара Загора и климатът се менеше през десет километра редувайки се дъжд със слънце
Le me приготвяйки се да отида в печатницата при леля ми (както споменах сега съм у тях с малката Сияна, която с всеки изминал път става все по-сладка)

Ами тези са снимките за сега, обещавам като се върна в Мъглиж да снимам повечко и да кача съответно повече снимки, дори и да не са ви интересни, Ева и Кари ми следят блога, това ми е достатъчно. Та, забравям си мисълта, ще снимам повече места на които ходя. А и като се замисля ще кача повече снимки заради самата себе си, много обичам като напиша пост и го публикувам да го разглеждам (намирайки си куп правописни грешки, които си обещавам да поправя, но така и не го правя). (както сега и правя)
 Това лято ще ми липсва, последният път, когато бях в Мъглиж по цял ден карах колело, ядях ледени сокчета и гледах телевизия, а сега намирам много повече възможности за прекарване на това безценно време. Имам предвид, че доста пораснах от последното ми лято тук и сега ми се струва толкова ново и различно, и хубаво, и прекрасно, че не ми се иска да свършва. Като се върна в София ще бъде приятно само в началото, когато се видя с Ева и Кари, и останалите ми приятели с които не се бях виждала, а след това отново ще започне монотонното развитие на нещата и еднаквите скучни дни и бла-бла-бла, но, хей, този пост трябваше да е за лятото, не за онзи гаден град в който живея, нали?
 Соу, нека говоря за лятото: Като се върна на село ще се видя с един приятел, който не бях виждала от две години (поради причини, които не бива да се споменават тук), готиното е, че преди си прекарвахме супер ходейки на пример нагоре по реката до двете скали от където скачаме във водата или седейки у тях рисувайки и някакви такива (детски) неща, та ще е забавно да се видим след толкова време.
 Като стана дума за приятели, запознах се с много нови хора, някои от които непоносими, нагли, нахални и не разбиращи от дума, други пък страхотни като компания, а трети (тоест един единствен) са...перфектни и асдфгхйкл, но да не се отнасяме.
 Мисля, че трябва да ви казвам (пиша) чао, защото Иси няма да е  очарована ако влезе в хола и ме види на лаптопа (въпреки че тя май заспа, но ениуей).
 До скоро, pretty people <3















събота, 9 август 2014 г.

August Favorites



Okay, I´m not pretty sure, че това ще се получи, въпреки че внимателно изчетох всички месечни любими на Ева за да имам някаква основа върху, която да пиша, ако не се е получило добре, това е или защото съм бездарна, или защото за първи път правя такова нещо, but oh well. Ще пиша за юли месец, тъй като август започна едва преди девет дни и няма особено интересни неща за описване под това заглавие.

Cosmetics.

 Неизменна част от чантата ми този месец бе един практичен и удобен балсам за устни на Balea с аромат на череша, който няма как да не ти напомня във всеки един момент за цветовете на цъфнала череша. Балсамът ми е подарък за рождения ден от sister-а за това нямам идея за цената, но съм сигурна, че в DM ще има такъв предвид многото наличие на продукти на същата марка. Балсамчето е леко и дори не се усеща, но придава един съвсем лек червен отенък на устните и е идеален за напукани устни.
 Като цяло адски много ме влече онази ретро визия с къдрици и извита нагоре очна линия, и перести поли с висока талия, което няма как да мине без яркочервено червило ала Дита фон Тийз, с което внимателно се очертават контурите на устните придавайки им такава сладка елегантност. Аз лично, си поръчах червилото Ultra Color Rich от Avon за 6,90лв., като цената абсолютно си заслужаваше, тъй като цветът е идеално матово червен и се запазва върху устните за рекордно дълго време.


Като стана дума за Avon, поръчах си и един парфюм, Summer White Sunrise, абсолютно точния летен аромат, смея да твърдя, лек, но запомнящ се. Принципно мразя тежките претруфени аромати, които те удрят право в носа зашеметявайки те до степен близка на будна кома. Определено това бе ароматът за лято 2014 за мен, а очевидно и за няколко мои приятелки, които си взеха същия и останаха много доволни.

Въпреки проливните дъждове и сърдито време, тук където се намирам има дни в които не бива дори да излизаш от вас заради високите градуси и безмилостно слънце, но в мига в който реших, да отиде на плаж се запасих със слънцезащитен крем и спрей. Грабнах първия възможен от рафта, но след като го използвах останах много приятно изненадана главно заради аромата на кокос и бадеми, но и заради факта, че кожата ми остава хидратирана, а не се изсушава заради жарките лъчи на слънцето. Освен, че предпазва от слънцето помага кожата да усвои правилно лъчите и резултатът е приятен лек загар, нещо което трудно постигам с бледата си кожа.

Books.

 Поради купищата с книги за лятната ваканция се оказа наистина трудно да прочета една книга по мое желание без някой да ми я дръпне със сериозно изражение и да ми подаде "Ромео и Жулиета", и да ми посочи тетрадката ми-читателски дневник. Единствената книга, която чета с някакъв по-сериозен интерес е "Бел-ами" на Ги дьо Мопасан и то е защото обожавам времето в което се развива действието. Но сюжетът е интересен в някаква степен поради наличието на постоянно действие на главния герой, който спокойно мога вместо да наричам Жорж, Мачо. И обожавам образа на Мадлен Форестие, има нещо наистина уникално в нея. Освен тази книга чета "Ромео и Жулиета", "Фауст" на Гьоте и "Ад" на Данте Алигиери, които ми бъркат в здравето, сериозно. Искам точно сега ненормално много някой да ми даде и седемте книги за Хари Потър за да ги препрочета за триста хиляден път, а след това да прочета всички (да, дори и вссе още не преведените на български език) книги от поредицата Скълдъгъри Плезънт, която горещо препоръчвам на всички, защото това са книгите, believe me, dude.


Movies.

Има един невероятно страхотен сериал, който се казва "Кухня" и е руски, по бтв от 22:30, мисля. Сцепвам се да се смея всеки път, когато го гледам, става дума за това как протича работното време на хората в един московски елитен ресторант, сериозно, няма такъв смях. Иначе покрай дядо адски много се запалих по един криминален сериал, казва се "Murder, she wrote" и е най-интересния сериал за убийства, защото беше започнало да ми втръсва от Хорейшио, който само като намери косъм на местопрестъплението може да ти каже името на човека на когото е, какво е ял снощи, кога последно е ходил до  тоалетна, дали си има любовник/ца, дали обича брюкселско зеле или не, дали има алергия от пчели и каква му е била оценката по литература в десети клас. В този сериал, главната героиня Джесика Флетчър

е писателка, която пише криминални романи, но работи и като детектив и мозъкът и сече толкова много, че чак започваш да си мислиш колко би било хубаво ако не беше просто сериал. А и визията и е много сладурска, с тези костюми и цветя на реверите, точно като филм от 90-те години на миналия век. Друг криминален сериал, който гледам е "Убийства в Мидсъмър", който гледам само заради бруталния британски акцент на главния герой. Като стана сума за брутални британски акценти, може ли някой да ми подари Алън Рикман?

Fun.

Оказа се, че ходенето на басейн е наистина добра опция в сравнение с това да те сложат в градината с една огромна мотика с която да си нарежеш крака. Разходките късно вечер също са едно от любимите ми неща за правене тук, защото е хладно, тихо  спокойно. През деня ми се иска проста да се махна за няколко часа нагоре в планината или дори само на паметника (място нагоре в опдножието на планината с огромен стоманен паметник на мъж), от където се разкрива най-вълшебната гледка към светещия долу в далечината град. Едина вечер отидохме до миниатюрното селце нагоре в планината, което носи абсолютно смисленото име "Селце". Там си прекарах чудесно, пълното спокойствие, което те обзема е плашещо приятно. Говоря за спокойствия в точка със име "Fun", чак сега го осъзнавам, но тук е място ня което да си почиваш от задушния шумен и пълен с интриги град като София. Когато ми дойде вдъхновението сядам да пиша историята, която е трагично отвратителна и на моменти ми иде да сдъвча тетрадката досущ като куче болно от бяс, но единствено заплахата за хладнокръвно убийство от Ева ме възпира да го сторя. О, едно от главните ми развлечения е карането на колело безцелно с братовчедка си из града.

Music.

 Въпреки усиленото слушане на поп-фолк тук, аз продължавам твърдо да си държа на Индила, Иги и Енрике Иглесиас, дори някои хора започнаха да свикват, хаха, дори има моменти в които специално заради мен пуска в собствената си кола Bailando, което, признавам, е ужасно мило :3
Направихме си караоке вечер един път и смаях всички (не с гласови данни, duh.) с това че знаех песента Derniere Danse на Индила на изуст. И веднага последваха въпросите дали освен испански не знам и френски, признавам, за миг се изкуших да каже "Oh, yeah, that's right.", но после се сетих, че ще ме тормозят да говоря неща на френски, както го правят с   испанският.

 That´s my song, dude, чух я за първи път надута в колата на един тегавняк и басът ме разстърси жестоко, след това си я намерих в интернет и си я изтеглих, но не мога да я слушам на слушалки, защото телефонът ми е бъгнат, Не, не потрошен, а бъгнат, няма една драскотинка, а е на година и нещо май.



И тук е моментът да кажа, че това е песента, заради която пък започвам да се съмнявам в първата, защото е, you know, дилема един вид, защото и двете ме грабнаха в мига в който ги чух :3

Special for Eaton <3 :3
Добре, pretty people, пожелавам ви приятен ден, това беше несполучливия ми първи опит на месечни favorites.












петък, 8 август 2014 г.

Да си говориш на Вие с Ева.

 Лятната ваканция е може би най-дългоочакваното събитие на всеки нормален ученик (освен онзи от "б" клас, който не говори), обаче когато въпросното дългоочаквано събитие дойде някак си не ти се покриват очакванията. Не че се оплаквам или нещо, обаче това е като да получиш шестица по математика, да се прибереш у вас готов да взривиш вашите с новината и тяхната реакция да бъде само "Аха, окей, сега ми направи кафе." Не мога да кажа, че си изкарвам зле тук на село (I know, води се град от еди-колко-си-години, но така е по-лесно да се каже), но ми липсват приятелите от София, въпреки че тук най-накрая открих компания (даже не една) с която да се движа.
 Вчера, на пример, бяхме на басейн и както си се киснахме заваля някакъв ужасяващ дъжд, което в крайна сметка се оказа the best shit ever, защото ти се струва, че водата в басейна е по-топла заради по-ниската температура на дъжда и си стоиш вътре чувствайки се досущ като разтварящо се пакетче чай във вряла вода.
             

                                        le me here:
 Между другото тук е доста забавно, реакцията на половината
хора, които ме чуят да говоря на "софийски диалект" е нещо от сорта на: *споглеждане, намръщване и поглед към мен* + "Ти да ни си от София бе?". Не че говорят различно...поне не много имам предвид, съкращават думите, говорят прекалено бързо и понякога наистина ми се налага да повтарям "Моля?" като пълна идиотка отнасяйки погледи от типа "Таа верно май чи е от София.", но, хей, това не го пиша с цел да засегна с някой, че тук една погрешна стъпка да направиш и,
или цял Мъглиж ще те разнася каква си, или някакъв гей (нищо хомофобско, наистина е гей) ще ти набие шамарите (второто е за предпочитане).
 Преди няколко дни, на пример, бях поканена на рождения ден на едно момче и преди да отида минах през магазина в който по една случайност работи майка му и най-учтиво я попитах какъв подарък бих могла да му взема, предвид факта, че го познавам от скоро. Тя ме изгледа стреснато и каза нещо от сорта на "Не знам." и ми пожела приятно прекарване. Седмица по-късно (днес), когато леля ми е била в магазина, въпросната едва ли не и се развикала "От къде на къде е поканено това момиче?!"....уейт, уааат? Да, знам че нищо не схванахте, аз все още се опитвам да разбера защо тази жена изпитва такива лоши чувства към мен, но честно да ви кажа, не ме интересува особено, дори не знам защо трябваше да ви споделям тази ненужна информация.

 Днес докато се карах "елегантно" с Ева жестоко се разлигавих, въпреки че тя ме ядоса заявявайки, че няма да ми каже какво и е казала Малена face to face миналата година. Girl, не че се хваля, ама аз имах доста повече такива разговори с нея (и още съм жива и здрава), а ти не желаеш да ми споделиш тази така засекретена информация? Ще питам направо нея, ще видиш ти, Грийн. Та, разлигавихме се до такава степен, че започнах да и пиша засукано на "Вие" и тя последва примера ми и се получи доста интересно, ето, но само част, защото има неприлични неща :D
 le Ева: ,,И да, благодаря , че обърнахте внимание на драмата с косата ми, която знаете, че е така важна за мен. Оценявам го."
 le Аз: ,,Заповядайте отново, знаете че съм на ваше разположение по всяко време, но да, знаете за всяко едно сдърпване или разговор с нея, не ревнувайте само защото и бях любимка и просто споделете с мен тази така лична информация и спрете да ме разигравате, садистичните ви наклонности може и да са ми по вкуса, но в случая няма нужда от тях."
 le Ева: ,,Аз? Садисъм? Никога."
 le Аз: ,,Извинете, имах предвид доминантност."
 le Ева: ,,Доминантност? Е, хората са казали, че с какъвто се събереш-такъв ставаш, но не смятам, че съм стигнала тази крайност още."

 Вече е 2:07 и мисля, че е време да си лягам, защото няма отново да правя грешката да си правя нощни разходки до Глухонямото училище повтаряйки си "Без черен хумор, без черен хумор.." и в момента в който Наско ми каже "По-тихо.", аз да изръся, че и без това няма кой да ни чуе. Лека нощ и добро утро на тези, които сега тръгват на море без да знаят къде точно отиват, без мен, защото няма как да се чупя докато братовчедката на баба е тук и иска да ме види и мисля че се впускам в нов разказ, а това не е добре, защото ей-сега ще цъфне леля ми и ще ме овика.
 Лека нощ <3