събота, 9 август 2014 г.

August Favorites



Okay, I´m not pretty sure, че това ще се получи, въпреки че внимателно изчетох всички месечни любими на Ева за да имам някаква основа върху, която да пиша, ако не се е получило добре, това е или защото съм бездарна, или защото за първи път правя такова нещо, but oh well. Ще пиша за юли месец, тъй като август започна едва преди девет дни и няма особено интересни неща за описване под това заглавие.

Cosmetics.

 Неизменна част от чантата ми този месец бе един практичен и удобен балсам за устни на Balea с аромат на череша, който няма как да не ти напомня във всеки един момент за цветовете на цъфнала череша. Балсамът ми е подарък за рождения ден от sister-а за това нямам идея за цената, но съм сигурна, че в DM ще има такъв предвид многото наличие на продукти на същата марка. Балсамчето е леко и дори не се усеща, но придава един съвсем лек червен отенък на устните и е идеален за напукани устни.
 Като цяло адски много ме влече онази ретро визия с къдрици и извита нагоре очна линия, и перести поли с висока талия, което няма как да мине без яркочервено червило ала Дита фон Тийз, с което внимателно се очертават контурите на устните придавайки им такава сладка елегантност. Аз лично, си поръчах червилото Ultra Color Rich от Avon за 6,90лв., като цената абсолютно си заслужаваше, тъй като цветът е идеално матово червен и се запазва върху устните за рекордно дълго време.


Като стана дума за Avon, поръчах си и един парфюм, Summer White Sunrise, абсолютно точния летен аромат, смея да твърдя, лек, но запомнящ се. Принципно мразя тежките претруфени аромати, които те удрят право в носа зашеметявайки те до степен близка на будна кома. Определено това бе ароматът за лято 2014 за мен, а очевидно и за няколко мои приятелки, които си взеха същия и останаха много доволни.

Въпреки проливните дъждове и сърдито време, тук където се намирам има дни в които не бива дори да излизаш от вас заради високите градуси и безмилостно слънце, но в мига в който реших, да отиде на плаж се запасих със слънцезащитен крем и спрей. Грабнах първия възможен от рафта, но след като го използвах останах много приятно изненадана главно заради аромата на кокос и бадеми, но и заради факта, че кожата ми остава хидратирана, а не се изсушава заради жарките лъчи на слънцето. Освен, че предпазва от слънцето помага кожата да усвои правилно лъчите и резултатът е приятен лек загар, нещо което трудно постигам с бледата си кожа.

Books.

 Поради купищата с книги за лятната ваканция се оказа наистина трудно да прочета една книга по мое желание без някой да ми я дръпне със сериозно изражение и да ми подаде "Ромео и Жулиета", и да ми посочи тетрадката ми-читателски дневник. Единствената книга, която чета с някакъв по-сериозен интерес е "Бел-ами" на Ги дьо Мопасан и то е защото обожавам времето в което се развива действието. Но сюжетът е интересен в някаква степен поради наличието на постоянно действие на главния герой, който спокойно мога вместо да наричам Жорж, Мачо. И обожавам образа на Мадлен Форестие, има нещо наистина уникално в нея. Освен тази книга чета "Ромео и Жулиета", "Фауст" на Гьоте и "Ад" на Данте Алигиери, които ми бъркат в здравето, сериозно. Искам точно сега ненормално много някой да ми даде и седемте книги за Хари Потър за да ги препрочета за триста хиляден път, а след това да прочета всички (да, дори и вссе още не преведените на български език) книги от поредицата Скълдъгъри Плезънт, която горещо препоръчвам на всички, защото това са книгите, believe me, dude.


Movies.

Има един невероятно страхотен сериал, който се казва "Кухня" и е руски, по бтв от 22:30, мисля. Сцепвам се да се смея всеки път, когато го гледам, става дума за това как протича работното време на хората в един московски елитен ресторант, сериозно, няма такъв смях. Иначе покрай дядо адски много се запалих по един криминален сериал, казва се "Murder, she wrote" и е най-интересния сериал за убийства, защото беше започнало да ми втръсва от Хорейшио, който само като намери косъм на местопрестъплението може да ти каже името на човека на когото е, какво е ял снощи, кога последно е ходил до  тоалетна, дали си има любовник/ца, дали обича брюкселско зеле или не, дали има алергия от пчели и каква му е била оценката по литература в десети клас. В този сериал, главната героиня Джесика Флетчър

е писателка, която пише криминални романи, но работи и като детектив и мозъкът и сече толкова много, че чак започваш да си мислиш колко би било хубаво ако не беше просто сериал. А и визията и е много сладурска, с тези костюми и цветя на реверите, точно като филм от 90-те години на миналия век. Друг криминален сериал, който гледам е "Убийства в Мидсъмър", който гледам само заради бруталния британски акцент на главния герой. Като стана сума за брутални британски акценти, може ли някой да ми подари Алън Рикман?

Fun.

Оказа се, че ходенето на басейн е наистина добра опция в сравнение с това да те сложат в градината с една огромна мотика с която да си нарежеш крака. Разходките късно вечер също са едно от любимите ми неща за правене тук, защото е хладно, тихо  спокойно. През деня ми се иска проста да се махна за няколко часа нагоре в планината или дори само на паметника (място нагоре в опдножието на планината с огромен стоманен паметник на мъж), от където се разкрива най-вълшебната гледка към светещия долу в далечината град. Едина вечер отидохме до миниатюрното селце нагоре в планината, което носи абсолютно смисленото име "Селце". Там си прекарах чудесно, пълното спокойствие, което те обзема е плашещо приятно. Говоря за спокойствия в точка със име "Fun", чак сега го осъзнавам, но тук е място ня което да си почиваш от задушния шумен и пълен с интриги град като София. Когато ми дойде вдъхновението сядам да пиша историята, която е трагично отвратителна и на моменти ми иде да сдъвча тетрадката досущ като куче болно от бяс, но единствено заплахата за хладнокръвно убийство от Ева ме възпира да го сторя. О, едно от главните ми развлечения е карането на колело безцелно с братовчедка си из града.

Music.

 Въпреки усиленото слушане на поп-фолк тук, аз продължавам твърдо да си държа на Индила, Иги и Енрике Иглесиас, дори някои хора започнаха да свикват, хаха, дори има моменти в които специално заради мен пуска в собствената си кола Bailando, което, признавам, е ужасно мило :3
Направихме си караоке вечер един път и смаях всички (не с гласови данни, duh.) с това че знаех песента Derniere Danse на Индила на изуст. И веднага последваха въпросите дали освен испански не знам и френски, признавам, за миг се изкуших да каже "Oh, yeah, that's right.", но после се сетих, че ще ме тормозят да говоря неща на френски, както го правят с   испанският.

 That´s my song, dude, чух я за първи път надута в колата на един тегавняк и басът ме разстърси жестоко, след това си я намерих в интернет и си я изтеглих, но не мога да я слушам на слушалки, защото телефонът ми е бъгнат, Не, не потрошен, а бъгнат, няма една драскотинка, а е на година и нещо май.



И тук е моментът да кажа, че това е песента, заради която пък започвам да се съмнявам в първата, защото е, you know, дилема един вид, защото и двете ме грабнаха в мига в който ги чух :3

Special for Eaton <3 :3
Добре, pretty people, пожелавам ви приятен ден, това беше несполучливия ми първи опит на месечни favorites.












Няма коментари:

Публикуване на коментар