понеделник, 25 август 2014 г.

Summer

 Хейо, pretty people

 Този пост го пиша специално за Ева, защото днес ми спомена, че отдавна не съм писала. Дано отново не ми стане навик да публикувам веднъж в месеца. Мислех да направя august favorites #2, но ще изчакам още една седмица до септември, че да не ставам досадна.
 Направо като си помисля че новата учебна година наближава ми прилошава само при спомена за лицата на някои мои учители и най-вече индивиди учащи в същата институция. За това реших да посветя този пост (освен на Ева) на лято 2014, защото за мен едно лято продължава точно до 1 септември, след това става не-лято (логика левел аз, не противоречете) и ако не сега, то кога да го напиша? 
 В Мъглиж (както споменах в по-преден пост, това е село/градче, където живеят баба и дядо) си прекарвам чудесно, въпреки че сега съм при леля в Стара Загора, та, да не се отклоняваме, в Мъглиж е мега хипер якото, нищо че за повечето е най-скучното място на света, за мен е най-якото (както вече казах). Яко е, защото е яко, знам как звучи, просто е яко, имаш приятели, които не си виждал от две години, имаш баба, която те угоява като прасенце за Коледа, имаш сладка братовчедка и куп неща за правене (все приятни).
 Ето малко снимки направени на село, може да се насладите безплатно на невероятните ми фотографски (ха-ха) умения. 
Акшъли, тази снимка е от преди да отида на село, просто е някаква лятна и да.




 Първият снапчат, който направих провесена през прозореца на стаята си за да хващам по-добре и без това слабия интернет на съседите чиято парола отмъкнах изненадващо лесно. Втората снимка е от Кари, сигурно ще ме съди за авторски права, но в крайна сметка тя ми я прати по вайбър. (Обичам те, Кари :д)
 Тази снимка е или от Ева или от Кари, не ме бийте, не мога да се сетя, аз тази година море не видях, за това ми простете, че качвам тази снимка, която дори не е направена от мен.
 Изглежда доста приветливо през деня, но когато е тъмно и се наложи да мина от там става най-страшното място на света и го притичвам като лекоатлетка. (Това е пътеката към задния вход на къщата на село).
 Ами, тази снимка не е от лятото (знам, знам, не държа много на думите си, зодия близнаци съм, разберете ме) Това е като отивах април месец с тати и сестра ми към Стара Загора и климатът се менеше през десет километра редувайки се дъжд със слънце
Le me приготвяйки се да отида в печатницата при леля ми (както споменах сега съм у тях с малката Сияна, която с всеки изминал път става все по-сладка)

Ами тези са снимките за сега, обещавам като се върна в Мъглиж да снимам повечко и да кача съответно повече снимки, дори и да не са ви интересни, Ева и Кари ми следят блога, това ми е достатъчно. Та, забравям си мисълта, ще снимам повече места на които ходя. А и като се замисля ще кача повече снимки заради самата себе си, много обичам като напиша пост и го публикувам да го разглеждам (намирайки си куп правописни грешки, които си обещавам да поправя, но така и не го правя). (както сега и правя)
 Това лято ще ми липсва, последният път, когато бях в Мъглиж по цял ден карах колело, ядях ледени сокчета и гледах телевизия, а сега намирам много повече възможности за прекарване на това безценно време. Имам предвид, че доста пораснах от последното ми лято тук и сега ми се струва толкова ново и различно, и хубаво, и прекрасно, че не ми се иска да свършва. Като се върна в София ще бъде приятно само в началото, когато се видя с Ева и Кари, и останалите ми приятели с които не се бях виждала, а след това отново ще започне монотонното развитие на нещата и еднаквите скучни дни и бла-бла-бла, но, хей, този пост трябваше да е за лятото, не за онзи гаден град в който живея, нали?
 Соу, нека говоря за лятото: Като се върна на село ще се видя с един приятел, който не бях виждала от две години (поради причини, които не бива да се споменават тук), готиното е, че преди си прекарвахме супер ходейки на пример нагоре по реката до двете скали от където скачаме във водата или седейки у тях рисувайки и някакви такива (детски) неща, та ще е забавно да се видим след толкова време.
 Като стана дума за приятели, запознах се с много нови хора, някои от които непоносими, нагли, нахални и не разбиращи от дума, други пък страхотни като компания, а трети (тоест един единствен) са...перфектни и асдфгхйкл, но да не се отнасяме.
 Мисля, че трябва да ви казвам (пиша) чао, защото Иси няма да е  очарована ако влезе в хола и ме види на лаптопа (въпреки че тя май заспа, но ениуей).
 До скоро, pretty people <3















Няма коментари:

Публикуване на коментар