сряда, 17 септември 2014 г.

Ew, humans.

You, little bastards,  да кажа, че училището започна добре е като да намеря добра черта в Христо. Бях забравила какво е да съществува място на което на куп да са събрани всички pieces of sh*t на света. Сериозно, наистина ли трябваше да ми причинят удоволствието да ме натъпчат във физкултурния салон като добитък за да се насладя на "прекрасните" изражения на някои индивиди? Es obvio que всички нямаха желание да видят сливиците на мажоретките, когато се надупиха към нас, но все пак, благодаря че подпомогнахте детството ми рязко да приключи. Хаштаг без хейт, иначе бяхте много добри, особено моментът в който размятахте онова слабичко момиче във въздуха като парцалена кукла. But само едно не мога да разбера: Защо, за Бога, трябваше да виждам всички тези хора, които да се правят на мили и да те прегръщат лицемерно?
 Нищо, поне класна стая си имаме (вече). Ей, няма как да не спомена, че тази година снимката ми за бележник излезе *барабани*, не, не прилична и нормална, а...даже смея да кажа хубава, нямаше как да не отбележа, защото ми се случва за първи път, а съм изключително нефотогенична личност.

А сега по-ведро, все пак не искаме да се превърна в Ева номер две, да гледам лошо, да не гушкам и да казвам, че не обичам никого, нали? (Обичам те, гей <3). Днес Ева не беше на училище, това също трябва да се отбележи, тъкмо днес със Стейси обсъждахме как Ева би се появила на училище дори на смъртно легло (да чукнем на дърво, добре де), та, на Мария и се даде безценния шанс да блесне със знанията си по биология и Литература без някоя като Ева да я засенчи, което беше един вид добре, като изключим факта, че я нямаше. Ta целият клас беше just like: Whaaaaat, тя знае нещо по биология?! Мога ли само да спомена, колко жесток късмет сме извадили с учителката си по ЗИП Български? Първи час и вече ми е любима, заклевам се. А и все пак-как да не я харесвам като предмета е Литература, тя е мила и добра и говорим за Античност, Средновековие и Ренесанс, все теми за които Мария може да говори с часове.
 Надявам се тази учебна година да мине по-гладко, аз лично, определено ще положа усилия да е така, но не всичко зависи от мен..О, споменах ли, че имаме две нови ученички? И двете са сигурно по 1'90, а аз се чувствам като лилипут около тях, а и...dat legs...
 Иии, отново ще спомена, колкото и да съм го повтаряла (днес даже с класа си говорихме за това), колко добре щеше да бъде ако след осми клас бяхме продължили да бъдем с Малена (Ева, напомни ми утре да ти кажа нещо), не че не харесвам Лазаров, той също е строг и т.н и т.н., обаче с нея си беше готино, защото съчетавахме перфектно учене с разговори, забавление със сериозни ситуации и прочее, но нека не ви отегчавам с носталгичните си словоизлияния.

 "Троя падна заради хубавата Елена, а Мъглиж, заради Мария."
                                                                -анонимен.

Нямаше как да не спомена лафа, който ми набиваха цяло лято в главата.
О, да, честит ден на София, отвратителен град, който мразя повече от синьо сирене дори. Ако не бяха фойерверките, които да ми изкарат акъла от хотела до Народния театър *отива до стаята на техните да ги пита как се казва хотела, но и те не знаят*..е, абе сещате се кой хотел, right?
 Наистина ми се спи, в лошо настроение съм, а това води до убийства...така е, във вторник убих Лив с нож за отваряне на писма (препратка към шантавата история, която пиша), така че мисля да си лягам и да се наспя, защото трябва да стана в пет и половина, да разходя кучетата, да си изправя косата (КИФЛОООООО, провиква се сестра ми иззад рамото ми), да се приведа в приличен вид и да се завлека до мястото наречено "Гимназията, където уча".
 Лека нощ, pretty people <3 :3

ПС: Лина ако не спреш да ме наричаш морков заради цвета на косата ми, дори каратето няма да те спаси.


















Няма коментари:

Публикуване на коментар