четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Скучно ми е и искам кафе, въпреки че ми е забранено да пия.

 Когато изпиеш над пет кафета за два часа е разбираемо след това да не ти се иска да погледнеш кафе, затова го карам само на чай, но не това е за което искам да пиша в този пост, просто трябваше да направя пояснение към изключително смисленото ми заглавие.

 Знаете ли кой е Отело? Не? Ами той е един ненормален човек, казано по прост начин, който вярва на думите на мъж с папагалско име, а не на жена си. Но дори и да не и вярваше щеше да е разбираемо, но защо, по дяволите (извинете), вярва на неща, които не е видял с очите си? А и през цялото време докато четох Шекспировата "трагедия" (саркастичните кавички са, защото настоявам, че това просто трябва да бъде комедия) тайничко се надявах Дездемона все пак да му изневери и поне да има причина поради, която да я убие. И защо във всички трагедии на Шекспир главният герой умира? Вчера набързо прегледах ,,Тит Андроник", е, и там всички умират, а даже едни са изядени. Мисълта ми е, че има толкова много хора в истинския живот, които са, преносно казано, последователи на Яго (пича с папагалското име), което е тъжно.
  Ако някой заблуден човек чете това, трябва да изгледа ,, V for Vendetta", просто трябва, ако го направиш ще те обичам безкрайно. Този филм е Велик (не случайно с главна буква), след края на филма стоях в продължение на десет минути с вперен поглед в екрана на лаптопа не можейки да повярвам на очите си. И все пак, Натали Портман, хора, няма слаб филм с нея.
Тези двамата.Са.Страхотни.


Тааа, това е филмът, нямате избор, така казвам, трябва да го гледате, задължително. Обезателно. (по дяволите, трябват ми още такива думи) Схванахте де.

 Утре най-накрая е петък, най-най-най-прекрасният ден, защото програмата е прекрасна. Дори няма да говоря за двата часа Литература, всички вече знаете, че това е единствената причина да се завличам на училище, но имаме История, а учим за Франция и Англия през онази прекрасна епоха наречена Барок (въпреки че предпочитам Ренесанса, защото Борджиите са върхът). Също така имаме и Испански разговор, а съм обещала на Исмаел, че ако още веднъж проговори на френски, аз и още няколко момичета ще го отвлечем, боже, нямате идея колко сладко "р" казва, ужас!
 Та като споменах и Борджиите, няма как да не спомена и Лукреция, която е и-д-о-л, въпреки злощастието си да е била жена на Сфорца и сестра на Джовани, но всеки с късмета си. Та, тя е awesome, заклевам се, а момичето което играе нея  сериала подхранва симпатиите ми. Знам, звуча побъркано, знам, но Лукреция е най-страхотната на света (ау че изкуствено прозвуча това, нека не забравяме че съм странна).

 Окей, казвам ви чао, заболяха ме пръстите от писане, а вас ще ви заболят очите от четене, затова да, чао.



























сряда, 12 ноември 2014 г.

Опа, забравих заглавието


И това ако е честно, заклевам се ще се прекръстя на Есмералда (препратка  към  ,,Парижката света Богородица" и, хей, все пак ,, Мария, имаш оригинално мислене!"
 Но да карам направо, въпреки че ми е трудно да пиша, защото единствения ми свещен достъп до компютър е в часовете по информатика, защото наказания. И дори и сега да искам да съм при останалите, аз реших да напиша пост, което звучи като нещо, което въобще не е присъщо на моя милост. Все пак не бих пропуснала възможността да се докосна до компютър *саркастичен смях, пуска сълзичка*
 Затрупана съм с учене и едвам успявам да напиша домашното по испански за да започна това по математика, а след това да уча за Хамлет, който, признавам, ме плаши (самата личност, не трагедията, но тя също си е плашеща). Не че се оплаквам де, нищо подобно, но ако имам само още една ниска оценка, то не майка ми, а аз самата ще се убия.
 Забелязах (започнах да обръщам внимание) на изключителните бисери, които чувам от учители и ученици (най-вече Аглика), та ще споделя вчерашния случай от часа по Литература в който учителката попита дали кралицата има пръст в убийството на краля. Аз казах не, Аглика естествено каза да и аз попитах защо и тя се изказа много добре започвайки изречението с ,,Кралицата има пръст в краля...", последва вълна от смях, а след това едно тъничко гласче се обади ,,А не е ли обратното?". Няма да се впускам в подробности за последвалата реакция, защото и без това учителката ме заплашва със средновековни мъчения и бавна смърт, но пак казвам ,,Мария, имаш оригинално мислене!".
 Тези бисери от часа по история са толкова многобройни, че ми се губят, само се сещам за разтопената от алкохола стомана и силикона на Николета Лозанова. Имаше нещо и за хомосексуалистите през ХIV век, но май не е удачно да го пиша.
 Но този от днес просто би класацията по тъпизъм: Лицето Х попита ,,Ама какво толкова ходите до тоалетна?" и моя директен отговор бе ,,Като учител по биология би трябвало да знаете какви процеси се извършват в тоалетната."
 Но най-забавно е да стоиш в час по Етика и право забулен в огромен шал, да гледаш безизразно и да показваш знака на анархията нарисуван на дланта ти, класика.
 Но май ще е по-добре да вървя по подредено, защото звуча като Дон Кихот, затова ще се върна назад към Хелоуин.
 Бях цял ден в телевизията, защото беше Ден на отворените врати и бла бла бла, но когато отидох заварих около 15-20 малки дечица, които викаха, "играеха си", крещяха и се държаха като полудели. Първоначално беше готино, обичам малки деца, но към пет вечерта когато онова сладко момиченце със сини очи и грамадна усмивка ме попита ,, Може ли да ти нарисувам лицето?" нямаше как да откажа, а последствията бяха...страшни. Поне вечерта след това мина добре, имам си картичка даже и група деца ми дадоха бонбони (след като им казах, че аз нямам и ми казаха, че искат телефона ми, но след като видяха "телефона ми", наказания, знаете, се отказаха и ме затрупаха с вафли и бонбони).
 Съботата и неделята бяха ужасяващо скучни и едва дочаках понеделника, който също се оказа скучен, вторникът беше хубав само от 7:40 до 8:20, защото имахме български, срядата пък..о, чакай, това е днес, боже, толкова съм неорганизирана, та днес беше мех, добре че имахме ЗИП, защото иначе това щеше да е поредния гаден ден.
 Но, хей, петък наближава, но дотогава остава четвъртък, но поне сестра ми има испански и пак ще мога да се смея на грешките в тетрадката и и да ги поправям, защото viaHar, хора, виахар с аче....смисъл дъа. И понеже забелязах , че няма представа къде се пишат ударения в действие влезе тетрадката ми от осми клас (пълна с червен химикал, окей) и и написах една страница с...но защо пиша това? Леле, ужас, чувствам се като човек без грам социален живот, седя самичка тук вместо да съм долу при останалите, хаха *плаче*.

Нямаше как, съжалявам за наглото присвояване на снимката от блога на Ева.
Какъв беше последният сън, който сънува?Сашо, Ники, Коцето и Христо, защото те ме накараха да го напиша .-.

Скучно ми е, пф, чудя се какво толкова е сбъркано с мен?
Но просто е обречена да ме търпи, очудващо как вече пета година го прави, обичам те грозник, днес на английски ли си?
 Ами чао засега.