сряда, 24 декември 2014 г.

Розови обувки и подаръци :3



Не обръщайте внимние на background-a, важната съм аз :д
                                                                                   
       Обиииичам Коледатаааа,
 е, фактически все още не е Коледа, а е по-скоро 23:35, тоест още двадесет и пет минути, но вече получих подаръците си :3

,,Ама хайде, направи я онази физиономия, нали съм ти гледала селфитата..."

Вече е 23:59, така ще има още само една минута :д Все едно де, важно е, че има концерт на Лили Иванова по БНТ :д. Хей, Весела Коледа!





Услужливото куче, което спря да ме хапе само за снимката.

Йоана фотограф левел: къде е копчето за снимане





,,Липсва описание"....Кифлоо, пак ли се снимаааааш?!
   Започнах да пиша този пост преди един час, но не мога да спра да снимам, защото просто моментът е прекалено хубав и трябва да запазя това поне това. И все пак се отчайвам, сестра ми и Сашо са обсебени от подаръка ни за Коледа и от два часа насам играят и wow, тази мелодия ми се набива като ръждив пирон в главата и въпреки това е сладко. Никой не ми се кара, че седя на лаптопа, мама ми позволи да съм с високите си обувки, сестра ми се нави да ме снима и въобще всичко е перфектно. Обичам подаръците си, всички до един.
  Засега чао, до утре, евентуално (очертават ми се пет часа във влак+куфар с много, много багааж+всичката надежда, която притежавам, защото #старазагорапазисе). Адиос керидос миос <3












неделя, 14 декември 2014 г.

,,Да те удари ток, да те удари дано"

Коледен дух епидемия, пазете се.

Моята любов, нямаше как да не я кача. Обичам те, педо глупав тъп и трябва да ми се обадиш да ти кажа нещо ;д. Между другото (това са две думи, нали?) утре имам шест часа, очаквам те на Орлов мост в и половина. Обичам те, гей <3


И тези лампички удрят ток, сериозно.

Ами да, това се случва, когато ми се дадат коледни лампички (не мога да обърна снимката). Плюс това тридесет хиляди пъти се оскубах, докато сестра ми мрънкаше да побързам.
Не гледайте как изглеждат, бяха ужасни на вкус,
мама прави триста пъти по-хубави.
Важното е, че се вижда там нещо светещо.


След толкова много мрънкане стигнах до НДК и купих книгата. Като не пропуснах да стресна продавачката с ,,ИСКАМ СИНЯТА КНИГА НА СИЛВИЯ ДЕЙ ГОРЕ ЕЕЕЙ-ТАМ!!!", тя взе книгата и ми я подаде шашната и тихичко попита ,,Желаете ли да я купите?", а аз бях джъст лайк: ,,Що за въпрос, взимам я веднага! Веднага, ето, вземете, да, благодаря...ООООО, НАЙ-НАКРАЯЯЯЯЯ" (това се случи вчера, прочетох книгата до три сутринта и сега остава само да я подаря на Ева. Не се сърди, просто не издържах! И ЗА БОГА, ЗАЩО КНИГАТА СВЪРШВА ТАКА?!Ами сватбата? Ами Корин с нейните глупости? Ами Брет? Хееей, не е честно!) ПС: Благодаря ти, Димитре, без твоята ръка, снимката нямаше да е толкова невероятна!)
Не се вижда, знам, но наживо е по-добре ;д









Добре, оттук надолу са излагащите ми снимки на които ясно можете да видите борбата ми с коледните лампички, от които победител излязоха те. Добре че беше сестра ми да ги изключи от контакта за да спра да подскачам пищейки на едно място сякаш съм...ъм, как се казваха онези, които танцуваха по въглени?  Но да, разбрахте какво имам предвид. Също трябва да отбележа, че мечето бе много важна част от композицията на снимката, защото прикриваше цялата ми лява (ваше дясно) половина (мразя да ме снимат, сега разбирате ли каква огромна саможертва правя за вас?)
 Та, ето, коледният дух зарази и мен и дори в момента не се дразня, че сестра ми си тананика някаква коледна песен. Пазете се, вирусът е много силен.

 Кривата ми усмивка се дължи на факта, че лампичките започваха много жестоко да парят по кожата ми. Отстрани сигурно съм изглеждала сякаш правя жалки опити да танцувам Макарена. Синият цвят е важен, на такава вълна съм и обвинявам изцяло за това Силвия Дей и нейната Невероятна Книга.







  




събота, 13 декември 2014 г.

Хиляда триста и деветдесет страници.



  Или как да убиете десет минути от скучното си съществуване.




 Окей, трябва да забранят филми като ,,Титаник", ,,Тетрадката" и ,,Хачико", нямате ли сърце, режисьори, сценаристи и актьори такива? Нито чувства? Е, аз имам и мога само да кажа, че не ми влияят добре тези филми. Продължавам да подсмърчам глупаво дори в момента.
 Но да не се отклонявам от главната тема, а тя е-Коледа. Та-дааааа, именно, коледния дух надделя и над моето каменно сърце, и обещах на сестра си, че след точно тридесет минути ще украсим стаята, ще извадим елхата, ще окачим лампичките и ще накичим лампата с панделки. Вдъхновението ми? Една снимка, която видях в интернет, скрийншот от телефон, много едно такова мило ми стана като я видях и реших, че ,,Йо-йо, хайде да украсим стаята", ,,Наистина ли?!", ,,Да, ще я направим като панаирджийска сергия". Сестра ми пощуря от радост и в момента не спира да бърбори някакви неща.
 Извадете от 740 страници 449. Добре, ето толкова ми остава докато прочета първия том. А и, хей, започнах да чета книгата интензивно едва онзи ден, а и да лепиш на всяка десета страница цветно листче, защото произведението ти е срочнообразуващата оценка (ама че дума) е бавен процес. Та си отбелязвам важните моменти. Имам чувството, че наизустих някои моменти, чуйте това:
   
   ,,Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!"

 Хайде дееее, всички разбрахме, че си ти, Едмон, а Вие, многоуважаеми г-н Дюма може вместо Синдбад моряка, англичанинът и граф Монте Кристо да споделите на всички "голямата" тайна. Ето, виждате ли? Полудявам, съвсем съм се чалнала, хора, това не е добре.
 И най-накрая ще отида на панаира на книгата в НДК-а, йей. Крайно време е да взема някои книги, особено една, която е синя, for god sake. Трябваше да е червена, не синя.
 Бай дъ уей, нека ви се похваля, усъвършенствах се в тафенето на елхи и коледни украси. Не, чакайте. това звучи не както трябва, ето: Аз, Бела и Биби подпомогнахме за всеобщото благо и осигурихме на 303 кабинет коледна украса. Бяхме като нинджи, трябваше едновременно да удържаме смеха си, да крием елхата зад гърбовете си и да се правим на ударени, защото учителката ни по български беше точно пред нас. Сто процента ни заподозря, защо иначе да ни предупреждава да не вършим глупости (май каза простотии, за протокола)? Все едно, въпреки че елхата изглежда толкова гротескно, че сякаш кучето ми я е дъвкало, а лампичките работят само от време на време и то произволни цветове, смея да твърдя, че поне витае някакъв коледен дух (ил, колко сладникаво изречение, гадост). И още едно доказателство за това колко съм разсеяна. По математика организирахме акция ,,Дайте тиксо" и трябваше дори да ходя до библиотеката на 148-мо (жената ме изгледа сякаш съм влязла с вратата и ми подаде тиксото сякаш съм чумава), само за да мога две минути по-късно да се плесна по челото с думите ,,Ама аз съм имала тиксо!" (последва всеобщ смях) ,,Ето".
 Йес, йес, йес, намерих фотоапарата, сега ще снимам панаирджийската ми книга (сещате се, няколко реда по-нагоре). О, неее, няма ли поне ЕДНА  карта с памет в тази къща?! Няма...карта...с памет ни-къ-де. Очевидно трябва да се примиря с телефон и usb кабел -.-
 А докато чакам гениалната Нокиа на сестра ми да осъзнае, че е свързана с компито (както Челиева казва) си пожелавам да излезе нещо от Онова-Състезание-Чието-Име-Не-Знам-Но-Знам-Че-Участвам. О, свърза се, ма-ги-я.
,,Граф Монте Кристо", рева с глас.
,,О боже, качеството е страшно"- да, благодаря Йоана, знам. Та това имах предвид под "да лепиш на всяка десета страница цветно листче".
не мога да обърна тъпата снимка.
 Серизно ли? Открих само елхата, някакъв коледен венец за врата и панделките, които взех от Лидъл уж за класната стая -.- това не е честно, къде е останалата част от украсата? Сега коледният дух си тръгна, ето, няма я вече магията, съжалявам Йо, няма да украся и с един гирлянд, пък.

Жалка история, а мога да се обзаложа, че кашона с украсата е в другата стая, където обаче Сашо спи и няма как да отидем и да тропаме един час в борба с вратата на гардероба. Ще помоля мама, но предусещам че няма да е доволна, вкъщи май сме украсявали за Коледа само два, най-много три пъти.
 И нека, както сме заговорили за Коледа, да направим акция ,,Пепелникът да е по-хубав". Става дума за едно като фонтанче пред училище, което всички наричат с различни имена, като най-разпространеното е "Ела ей-там, че тук е кално.". Мисълта ми е да сложим една пейка да може да се седи поне, а не да зъзнем прави около него. Ехооо, парковете са пълни с пейки, не можете ли да вземете една? (знам какво си мислите, но не, елхата от коридора е последното престъпление за живота ми, окей?). Или друга идея: Събираме пари и купуваме от Икеа беседка, слагаме и катинарче и всеки, който е дал пари за нея може да има ключ и да си влиза вътре... Стига де, замислете се за здравето ни, средно шест пъти на ден по десет минути (плюс десет, заради голямото междучасие) трябва да замръзваме, това прави общо седемдесет минути на студа. Тц-тц-тц, мисля, че това трябва да се обсъди на следващия ученически съвет. 


Обичам сестра си, защото знае кои са нещата, които са в състояние да ме успокоят. За жалост вече изписах тетрадката и едвам ще дочакам до Коледа за нова. И като се сетих, надявам се по Коледа наистина да стават чудеса, защото мисля че тогава ще имам единствената възможност да направя нещо, което искам отдавна. Което значи да се вдигам и да тръгвам към НДК-а, защото без книгата няма да се получи :д 

 ПС: Hay cosas que no puedes arreglar, como nuestro amistad, por ejemplo. За жалост, наистина.


 ПС2: Спи ми се.



Позволявам ви да се садвате.
















четвъртък, 11 декември 2014 г.

Не е забавно.


 Избухвам си самичка в кабинета по информатика слушайки не какво да е ами...не, няма да се излагам, ще запазя това за себе си. Мисълта ми е, че трябва да стоя тук четиридесет минути, защото след това имам работа не къде да е, а в учителската стая (възхищавайте се). Сигурно изглеждам изключително глупаво танцувайки си ей-така, но както днес един много мъдър човек каза (имате право да се ласкаете) ,,Всеки има свой собствен свят", така че имам право да се правя на откачалка колкото си искам.
 И, хеееей, познайте кой има отличен на класното по български! Ами да, аз, въпреки че очаквах четворка, предвид че дори сега слагам запетаите където ми падне и мисълта, че някой там забелязва грешките ми ме плаши. Но не достатъчно, че да седна и да науча кога и къде се слагат запетаи. Та, искам да благодаря на Хамлет (този от Народния Театър), заслугите му за оценката ми са петдесет процента, следващия път ще ръкопляскам по-силно ако това въобще е възможно.
 Като заговорих за театър (запетая) във вторник гледахме Тирамису. Поклон за Луиза Григорова, невероятна е, също и за останалите момичета, беше едно от най-хубавите неща, които съм гледала (Хамлет е на първо място).
Защо, защо трябва да си толкова весела пеейки тази песен, for god sake. И да, все пак е любимата ми песен, въпреки че кавърът на София Карлберг е по-хубав.

 Отчайва ме фактът, че наближава Коледа и Нова Година. Това означава нервност+трескава подготовка+много, много готвене+аз, депресирайки се. Разбира се, че се шегувам, обичам Коледа и как се събира цялото (е, почти) семейство вкъщи и си прекарваме чудесно. 
 Толкова ми е скучно, че слушам песни, които са били модерни преди Христа, честно, мисля да сляза до лафката, но пътят е много, стълбите също, а след убийствената тренировка вчера чувствам всеки един мускул в тялото си сякаш е разтеглян като дъвка от три годишно дете.
 Започвам много сериозно да обмислям идеята наистина да сменя класа си (не, няма да се връщам в девети, спокойно), имам предвид да сменя паралелката. Така или иначе другият вариант е да сменя директно училището, но не, благодаря, а и възможността  да имам най-печената класна на света е наистина изкушаваща и главна да се реша.
 Осъзнавам, че пиша разбъркани и разпокъсани глупости, само защото (уау, уцелих мястото на запетаята, искам шестица за годината...моля) ми е зверски скучно, но чак толкова, че да (втора правилна запетая, леле) уча по Химия, въпреки (трета!!) че е наистина наложително. Обичам тази песен, някой да ми я прати :д

 Ъгх, в момента чета ,,Граф Монте Кристо" и все повече се убеждавам, че все пак съществуват книги, които могат да ми се опрат (не коментирам ,,Дон Кихот", това не е книга, това е ерес, забранено е, не се чете, не бива да съществува.). Този Едмон Дантес е...е...не знам, просто е адски изнервящо как всички си говорят супер префърцунено на Вие през цялото, чувствам се като в часа си по Етика и Право, в който учителят ни говори на Вие.

Тази песен ме радва.

Трябва ли наистина да прочета тази огромна книга (която впрочем е разделена на два тома, защото е прекалено обемиста, аха.)? Заклевам се, ако успея ще направя купон в Цитаделата (въпреки забраната от мама да пристъпвам там след един петък). Защо не може всички книги да са като ,,Мадам Бовари'', ,,Животът на Пи", ,,Парижката света Богородица" или дори, дори ,,Момо" (която, признавам, зарязах, защото не ми е интересна, но продължава нахално да наднича от библиотеката ми).
 Добре, добре...още само седем минути и ще ви спася от това ужасно нещо наречено ,,Скуката на Мария", просто наистина нямам какво да правя, а не си взех книга, защото чантата ми и без това издава багажа, ХАХАХХАХАХАХАХАХАХ, буквално. Окей, току-що се засмях и беше неловко, учителката ме изгледа сякаш съм сандвич от Макдоналдс на земята (пояснявам: със съжаление). 


О, тази, тази песен е ве-ли-ка.
 Чао от мен, ще се опитам скоро да не ви досаждам :3