четвъртък, 11 декември 2014 г.

Не е забавно.


 Избухвам си самичка в кабинета по информатика слушайки не какво да е ами...не, няма да се излагам, ще запазя това за себе си. Мисълта ми е, че трябва да стоя тук четиридесет минути, защото след това имам работа не къде да е, а в учителската стая (възхищавайте се). Сигурно изглеждам изключително глупаво танцувайки си ей-така, но както днес един много мъдър човек каза (имате право да се ласкаете) ,,Всеки има свой собствен свят", така че имам право да се правя на откачалка колкото си искам.
 И, хеееей, познайте кой има отличен на класното по български! Ами да, аз, въпреки че очаквах четворка, предвид че дори сега слагам запетаите където ми падне и мисълта, че някой там забелязва грешките ми ме плаши. Но не достатъчно, че да седна и да науча кога и къде се слагат запетаи. Та, искам да благодаря на Хамлет (този от Народния Театър), заслугите му за оценката ми са петдесет процента, следващия път ще ръкопляскам по-силно ако това въобще е възможно.
 Като заговорих за театър (запетая) във вторник гледахме Тирамису. Поклон за Луиза Григорова, невероятна е, също и за останалите момичета, беше едно от най-хубавите неща, които съм гледала (Хамлет е на първо място).
Защо, защо трябва да си толкова весела пеейки тази песен, for god sake. И да, все пак е любимата ми песен, въпреки че кавърът на София Карлберг е по-хубав.

 Отчайва ме фактът, че наближава Коледа и Нова Година. Това означава нервност+трескава подготовка+много, много готвене+аз, депресирайки се. Разбира се, че се шегувам, обичам Коледа и как се събира цялото (е, почти) семейство вкъщи и си прекарваме чудесно. 
 Толкова ми е скучно, че слушам песни, които са били модерни преди Христа, честно, мисля да сляза до лафката, но пътят е много, стълбите също, а след убийствената тренировка вчера чувствам всеки един мускул в тялото си сякаш е разтеглян като дъвка от три годишно дете.
 Започвам много сериозно да обмислям идеята наистина да сменя класа си (не, няма да се връщам в девети, спокойно), имам предвид да сменя паралелката. Така или иначе другият вариант е да сменя директно училището, но не, благодаря, а и възможността  да имам най-печената класна на света е наистина изкушаваща и главна да се реша.
 Осъзнавам, че пиша разбъркани и разпокъсани глупости, само защото (уау, уцелих мястото на запетаята, искам шестица за годината...моля) ми е зверски скучно, но чак толкова, че да (втора правилна запетая, леле) уча по Химия, въпреки (трета!!) че е наистина наложително. Обичам тази песен, някой да ми я прати :д

 Ъгх, в момента чета ,,Граф Монте Кристо" и все повече се убеждавам, че все пак съществуват книги, които могат да ми се опрат (не коментирам ,,Дон Кихот", това не е книга, това е ерес, забранено е, не се чете, не бива да съществува.). Този Едмон Дантес е...е...не знам, просто е адски изнервящо как всички си говорят супер префърцунено на Вие през цялото, чувствам се като в часа си по Етика и Право, в който учителят ни говори на Вие.

Тази песен ме радва.

Трябва ли наистина да прочета тази огромна книга (която впрочем е разделена на два тома, защото е прекалено обемиста, аха.)? Заклевам се, ако успея ще направя купон в Цитаделата (въпреки забраната от мама да пристъпвам там след един петък). Защо не може всички книги да са като ,,Мадам Бовари'', ,,Животът на Пи", ,,Парижката света Богородица" или дори, дори ,,Момо" (която, признавам, зарязах, защото не ми е интересна, но продължава нахално да наднича от библиотеката ми).
 Добре, добре...още само седем минути и ще ви спася от това ужасно нещо наречено ,,Скуката на Мария", просто наистина нямам какво да правя, а не си взех книга, защото чантата ми и без това издава багажа, ХАХАХХАХАХАХАХАХАХ, буквално. Окей, току-що се засмях и беше неловко, учителката ме изгледа сякаш съм сандвич от Макдоналдс на земята (пояснявам: със съжаление). 


О, тази, тази песен е ве-ли-ка.
 Чао от мен, ще се опитам скоро да не ви досаждам :3















Няма коментари:

Публикуване на коментар