събота, 13 декември 2014 г.

Хиляда триста и деветдесет страници.



  Или как да убиете десет минути от скучното си съществуване.




 Окей, трябва да забранят филми като ,,Титаник", ,,Тетрадката" и ,,Хачико", нямате ли сърце, режисьори, сценаристи и актьори такива? Нито чувства? Е, аз имам и мога само да кажа, че не ми влияят добре тези филми. Продължавам да подсмърчам глупаво дори в момента.
 Но да не се отклонявам от главната тема, а тя е-Коледа. Та-дааааа, именно, коледния дух надделя и над моето каменно сърце, и обещах на сестра си, че след точно тридесет минути ще украсим стаята, ще извадим елхата, ще окачим лампичките и ще накичим лампата с панделки. Вдъхновението ми? Една снимка, която видях в интернет, скрийншот от телефон, много едно такова мило ми стана като я видях и реших, че ,,Йо-йо, хайде да украсим стаята", ,,Наистина ли?!", ,,Да, ще я направим като панаирджийска сергия". Сестра ми пощуря от радост и в момента не спира да бърбори някакви неща.
 Извадете от 740 страници 449. Добре, ето толкова ми остава докато прочета първия том. А и, хей, започнах да чета книгата интензивно едва онзи ден, а и да лепиш на всяка десета страница цветно листче, защото произведението ти е срочнообразуващата оценка (ама че дума) е бавен процес. Та си отбелязвам важните моменти. Имам чувството, че наизустих някои моменти, чуйте това:
   
   ,,Слава на човека, това непостижимо творение на обществото, този цар на вселената!"

 Хайде дееее, всички разбрахме, че си ти, Едмон, а Вие, многоуважаеми г-н Дюма може вместо Синдбад моряка, англичанинът и граф Монте Кристо да споделите на всички "голямата" тайна. Ето, виждате ли? Полудявам, съвсем съм се чалнала, хора, това не е добре.
 И най-накрая ще отида на панаира на книгата в НДК-а, йей. Крайно време е да взема някои книги, особено една, която е синя, for god sake. Трябваше да е червена, не синя.
 Бай дъ уей, нека ви се похваля, усъвършенствах се в тафенето на елхи и коледни украси. Не, чакайте. това звучи не както трябва, ето: Аз, Бела и Биби подпомогнахме за всеобщото благо и осигурихме на 303 кабинет коледна украса. Бяхме като нинджи, трябваше едновременно да удържаме смеха си, да крием елхата зад гърбовете си и да се правим на ударени, защото учителката ни по български беше точно пред нас. Сто процента ни заподозря, защо иначе да ни предупреждава да не вършим глупости (май каза простотии, за протокола)? Все едно, въпреки че елхата изглежда толкова гротескно, че сякаш кучето ми я е дъвкало, а лампичките работят само от време на време и то произволни цветове, смея да твърдя, че поне витае някакъв коледен дух (ил, колко сладникаво изречение, гадост). И още едно доказателство за това колко съм разсеяна. По математика организирахме акция ,,Дайте тиксо" и трябваше дори да ходя до библиотеката на 148-мо (жената ме изгледа сякаш съм влязла с вратата и ми подаде тиксото сякаш съм чумава), само за да мога две минути по-късно да се плесна по челото с думите ,,Ама аз съм имала тиксо!" (последва всеобщ смях) ,,Ето".
 Йес, йес, йес, намерих фотоапарата, сега ще снимам панаирджийската ми книга (сещате се, няколко реда по-нагоре). О, неее, няма ли поне ЕДНА  карта с памет в тази къща?! Няма...карта...с памет ни-къ-де. Очевидно трябва да се примиря с телефон и usb кабел -.-
 А докато чакам гениалната Нокиа на сестра ми да осъзнае, че е свързана с компито (както Челиева казва) си пожелавам да излезе нещо от Онова-Състезание-Чието-Име-Не-Знам-Но-Знам-Че-Участвам. О, свърза се, ма-ги-я.
,,Граф Монте Кристо", рева с глас.
,,О боже, качеството е страшно"- да, благодаря Йоана, знам. Та това имах предвид под "да лепиш на всяка десета страница цветно листче".
не мога да обърна тъпата снимка.
 Серизно ли? Открих само елхата, някакъв коледен венец за врата и панделките, които взех от Лидъл уж за класната стая -.- това не е честно, къде е останалата част от украсата? Сега коледният дух си тръгна, ето, няма я вече магията, съжалявам Йо, няма да украся и с един гирлянд, пък.

Жалка история, а мога да се обзаложа, че кашона с украсата е в другата стая, където обаче Сашо спи и няма как да отидем и да тропаме един час в борба с вратата на гардероба. Ще помоля мама, но предусещам че няма да е доволна, вкъщи май сме украсявали за Коледа само два, най-много три пъти.
 И нека, както сме заговорили за Коледа, да направим акция ,,Пепелникът да е по-хубав". Става дума за едно като фонтанче пред училище, което всички наричат с различни имена, като най-разпространеното е "Ела ей-там, че тук е кално.". Мисълта ми е да сложим една пейка да може да се седи поне, а не да зъзнем прави около него. Ехооо, парковете са пълни с пейки, не можете ли да вземете една? (знам какво си мислите, но не, елхата от коридора е последното престъпление за живота ми, окей?). Или друга идея: Събираме пари и купуваме от Икеа беседка, слагаме и катинарче и всеки, който е дал пари за нея може да има ключ и да си влиза вътре... Стига де, замислете се за здравето ни, средно шест пъти на ден по десет минути (плюс десет, заради голямото междучасие) трябва да замръзваме, това прави общо седемдесет минути на студа. Тц-тц-тц, мисля, че това трябва да се обсъди на следващия ученически съвет. 


Обичам сестра си, защото знае кои са нещата, които са в състояние да ме успокоят. За жалост вече изписах тетрадката и едвам ще дочакам до Коледа за нова. И като се сетих, надявам се по Коледа наистина да стават чудеса, защото мисля че тогава ще имам единствената възможност да направя нещо, което искам отдавна. Което значи да се вдигам и да тръгвам към НДК-а, защото без книгата няма да се получи :д 

 ПС: Hay cosas que no puedes arreglar, como nuestro amistad, por ejemplo. За жалост, наистина.


 ПС2: Спи ми се.



Позволявам ви да се садвате.
















Няма коментари:

Публикуване на коментар