неделя, 14 декември 2014 г.

,,Да те удари ток, да те удари дано"

Коледен дух епидемия, пазете се.

Моята любов, нямаше как да не я кача. Обичам те, педо глупав тъп и трябва да ми се обадиш да ти кажа нещо ;д. Между другото (това са две думи, нали?) утре имам шест часа, очаквам те на Орлов мост в и половина. Обичам те, гей <3


И тези лампички удрят ток, сериозно.

Ами да, това се случва, когато ми се дадат коледни лампички (не мога да обърна снимката). Плюс това тридесет хиляди пъти се оскубах, докато сестра ми мрънкаше да побързам.
Не гледайте как изглеждат, бяха ужасни на вкус,
мама прави триста пъти по-хубави.
Важното е, че се вижда там нещо светещо.


След толкова много мрънкане стигнах до НДК и купих книгата. Като не пропуснах да стресна продавачката с ,,ИСКАМ СИНЯТА КНИГА НА СИЛВИЯ ДЕЙ ГОРЕ ЕЕЕЙ-ТАМ!!!", тя взе книгата и ми я подаде шашната и тихичко попита ,,Желаете ли да я купите?", а аз бях джъст лайк: ,,Що за въпрос, взимам я веднага! Веднага, ето, вземете, да, благодаря...ООООО, НАЙ-НАКРАЯЯЯЯЯ" (това се случи вчера, прочетох книгата до три сутринта и сега остава само да я подаря на Ева. Не се сърди, просто не издържах! И ЗА БОГА, ЗАЩО КНИГАТА СВЪРШВА ТАКА?!Ами сватбата? Ами Корин с нейните глупости? Ами Брет? Хееей, не е честно!) ПС: Благодаря ти, Димитре, без твоята ръка, снимката нямаше да е толкова невероятна!)
Не се вижда, знам, но наживо е по-добре ;д









Добре, оттук надолу са излагащите ми снимки на които ясно можете да видите борбата ми с коледните лампички, от които победител излязоха те. Добре че беше сестра ми да ги изключи от контакта за да спра да подскачам пищейки на едно място сякаш съм...ъм, как се казваха онези, които танцуваха по въглени?  Но да, разбрахте какво имам предвид. Също трябва да отбележа, че мечето бе много важна част от композицията на снимката, защото прикриваше цялата ми лява (ваше дясно) половина (мразя да ме снимат, сега разбирате ли каква огромна саможертва правя за вас?)
 Та, ето, коледният дух зарази и мен и дори в момента не се дразня, че сестра ми си тананика някаква коледна песен. Пазете се, вирусът е много силен.

 Кривата ми усмивка се дължи на факта, че лампичките започваха много жестоко да парят по кожата ми. Отстрани сигурно съм изглеждала сякаш правя жалки опити да танцувам Макарена. Синият цвят е важен, на такава вълна съм и обвинявам изцяло за това Силвия Дей и нейната Невероятна Книга.







  




Няма коментари:

Публикуване на коментар