неделя, 25 януари 2015 г.

Не на физиката.

 Оформили са ме по физика, защо да ходя? Но не за това пиша този пост.
 Знаете ли какво е чувството да сте единственият минал на втори кръг на олимпиада по български с тема ,,Смъртта на Алонсо Кехана и безсмъртието на Дон Кихот"? И то делейки те една точка от максимум 29? Е, аз знам и не мога да пропусна възможността да се похваля/изфукам, защото това съм аз все пак. А удовлетворението да ти кажат ,,Не се изненадвам" е неизмеримо. Това означава, че са вярвяли в мен и не е изненада, че съм, кхъм-кхъм, най-добрата.
 Да, може би трябва да призная, че литературата е единственият предмет, който ми върви в училище и обожавам. Сигурно е заради най-прекрасната учителка, която имам, обичам Ви, госпожо. Това ме мотивира, мисля, че след този огромен успех мога да се хвана и да редактирам историята си (в размер 270 страници, написани на ръка), да я издам и да я обявят за най-добрата книга писана някога.
 Забележка:  ,,Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш"- късметчето ми на Lavazza.
 Та общо взето това е поста за днес, от доста време исках да го напиша и каква по-добра възможност от 07:49 часа сутринта в Цитаделата?
                                                                                                 -Мерседес.

петък, 9 януари 2015 г.

Мерседес Е яка


 Тексът съдържа полемични елементи.



От много време се каня да пиша по тази тема, откакто за първи път чух ,,Любовта не е за слабите". Но разбира се, че уважавам чуждото мнение, просто.. ,,Всеки един човек заслужава любов, под каквато и да е форма.", това е не само мое мнение.
 О, може би трябваше да откажа прякора Мерседес преди днес тя да бъде така оплюта, наречена как ли не и въобще...ауч, заболя ме. И все пак, тя е най-хубавото нещо в книгата на Дюма ( след Едмон, добре де). Поставете се на нейно място. Тя е самичка, без близки освен Фернан, родителите й са мъртви, тя просто няма друг избор, освен да послуша Хамлет и да отиде в манастир. Но не, тя решава да изправи глава и да продължи напред, това доказва силата на духа. Щяхме да я наречем страхливка ако вместо да поеме отново своя живот в ръце, бе потънала в безмерна мъка, бе си нарязала вените или бе се натровила с арсеник (защото Ема Бовари е патетична). Любовта е за всички. Всички.Всички. 
 Знаете ли кой е страхлив? Валантин. Да де, само в началото, но тя всъщност е пъзла, не Мерседес. Тя е тази, която се дърпаше на прекрасния невероятен и перфектен Максимилиан, заради семейството си и годежа с Франц Д'Епине. И въпреки това тя обича Морел, той също нея. Точка.
 Но Южени Данглар е моят избор за герой, на когото да се възхищавам (само вижте колко зле слагам проклетите запетаи, а на 18-ти съм на олимпиада по български, ужас.) най-много. Онази част в която разговаряше с баща си за сватбата си с нейния полубрат Андреа (разбира се, не знаеше тази дреболия) е просто велика, ако съществува реален еквивалент на Южени Данглар на Земята ще си сменя пола и ще се оженя за нея, заклевам се.
 А Хайде е ужасна. Много ясно, че мнението ми е тенденциозно, защото Едмон избра нея пред Мерседес (както разбрахте имам слабост към нея), което не е честно! Мерседес е триста пъти по-добър избор, плюс това Хайде е дете, (знам, че може би точно заради това я избира Дантес, защото ще му е вярна и бла-бла-ба) а Мерседес е една зряла, КРАСИВА, умна и перфектна жена, която обича Едмон най-силно от всички (даже повече и от Хайде, за протокола се чете хайдЕ). Та единствена го разпозна! Ооооо, стига де:


           Мерседес
               
                +

            Едмон               (един милион светлинни години)                       Хайде
                 
                =
       Любов ЗА ВСИЧКИ
               

Моите "адмирации", господа полицаи.


 Какво се очаква да направи един нормален човек, когато види как двама мъже бият трети и го докарват до състояние в което е в безсъзнание? Разбира се, че да се обади в полицията, да подаде сигнал, да си каже фамилията, забележете, и да дочака да му се обадят от бърза помощ за потвърждение.
  Това направих и аз.
  Сцената се разигра на десет- петнадесет метра от мен, сестра ми и един приятел докато разхождахме кучетата си стоейки в кучешкото заграждение. В първият момент видях как трима мъже се смеят, а в следващият как единият замахва и удря с юмрук човека до себе си, който се строполи като отсечен на леда. Двамата се опитаха да го изправят, продължавайки да му причиняват физическа болка. Просто бях шокирана, нещо в мен направо се надигна като гадене и ми идеше да отида аз и да спра това.
 Вместо това се обадих на полицията, една спокойна жена ме попита какво има, а аз и обясних треперейки (повярвайте ми, не от студа) ситуацията. Тя ме попита дали има нужда от линейка и потвърди сигнала ми, каза че екипът идвал. Докато чакахме наблюдавах как двамата ненормалници се смееха над очевидно припадналия човечец и на няколко пъти бях възпирана почти насила от приятеля ми да не се намеся,
 След пет минути се появиха трима полицаи, попитаха ме дали аз съм подала сигнала, потвърдих. Приближиха се към мъжете и започнаха да ги разпитват, единият полицай отиде да докара патрулката. Попитах го дали всичко е наред и той ми отговори с "да-да". Докара колата и освети потърпевшия (оставен да лежи върху леда) с фаровете си. Провериха двамата побойници и ги качиха в опела, жертвата на боя качиха в междувременно пристигналата линейка, пуснаха сирената и потеглиха.
 Повярвайте ми, в този миг изпитах някакво душевно удовлетворение, странно спокойствие ме обзе, вярвах, че съм постъпила правилно и някак съвестно.
 Но знаете ли какво ни се случи десет минути по-късно на път за вкъщи? До подлеза стояха наредени и тримата мъже, като битият изглеждаше потресаващо, няма да се впускам в обяснение, само ще споделя, че другите двама му говореха нещо и грубо го блъскаха. А той не се крепеше на краката си, падаше  и не можеше да каже нищо. В този момент двамата нещастници се извърнаха към нас и, заклевам се, в този момент ми се искаше да запищя с цяло гърло, в погледите им се четеше такъв гняв... Последва рязък завой и се измъкнахме.
 Но това, което ме натъжи, вбеси и парализира потока на мисли в главата ми бе, че тримата герои от това, нека го наречем приключение, бяха бездомни хора. Почувствах се сякаш се бях намесила в нещо много по-различно от това, което видяха очите ми, сякаш бях пристъпила някаква невидима граница, не знам, не мога да го обясня. Почувствах се странно, по принцип постоянно говоря, не спирам, меля като къртечница, но в този миг бях просто притихнала и някак стресната. И тогава ме заля истинският гняв.
 Значи така, не закарахте пребития в болница, само заради социалното му положение?! Това е толкова противно, възмутително и абсурдно! А онези двамата? Пуснахте ги просто ей-така, за да си спестите писането? За мое огромно съжаление съм толкова разгневена, че епитетите ми се губят сред порой неприлични и не мога да вържа едно нормално изречение.
 Почувствах се сякаш моето честолюбие бе разклатено, съчувствам на човека, бях готова да го издиря в Пирогов и да отида да го видя утре, да съм сигурна че е добре, да знам че е добре. Няма значение, че не го познавам, не знам дори името му, но явно на полицаите не им пукаше, че и той е човешко същество независимо дали спи на пейка в парка или под здрав покрив като тях, само заради подкупите, които взимат и могат да си го позволят! А парамедиците? Боже, нямам думи да опиша колко отблъскващо нещо направиха, колко отвратително. И да, параноичка съм, може би пресилвам много нещата, но този човек има същите права като всеки друг в тази държава, по дяволите.

 А сега искам да се извиня за грубостите на читателите.
                                                                                                       
                                                                                                                      - Мерседес.


петък, 2 януари 2015 г.

Не мога да измисля заглавие


 Честита Нова Година, бла-бла-бла, благодаря, няма нужда.

 ,,Ще започна диета", ,,Ще спра да пуша", ,,Ще тръгна на фитнес", хора, това може да го направите и на 30 ноември, и на 23 юни, и въобще когато си решиш. Стига с тези клишета ,,Нова година- ново начало", не че нещо, но когато точно решиш, че ще направиш нещо, то тогава сто процента е вероятно да се провали. Средно статистически пет от седем диети започнати на 1-ви януари приключват на пети, останалите две на шести. Точно така, ако толкова искате ново начало, то не ми надувайте главата с новогодишните си желания.

  А сега малко по-оптимистично,
 идеята да си поставиш дадена цел е нормална, но не и при мен, защото нещата които искам да направя, са решени от много време, просто трябва да се реализират...което е сложната част.
 Въобще всички празници минаха идеално (обичайно) и беше върховно (приятно), и Коледа и Нова Година бях със семейството си, което от една страна е много готино, защото все пак..все пак..разбрахте ме. Но от друга страна винаги съм искала да празнувам Нова Година с приятели, нещо, което май няма да ми се случи в следващата година и половина ( 18 години, знаете). Едно е Коледа- семейния празник и всичкото готвене, ядене, гледане на ,,Сам вкъщи" и снимки, друго е Нова Година-купон, парти, избухване и така нататък.
 Честно казано няма какво повече да напиша в този пост, може би трябва да спомена, че се надявам тази година хубавите моменти да са повече от лошите, а не както през 2014-та, но всичко зависи от мен, както всеки ден ми се набива в главата. Иска ми се нещата да са единствено по-спокойни, щастието е второстепенно нещо.
 И, хей, определено трябва да ви кажа какви късмети ми се паднаха от новогодишната баница, аз все още се смея, когато се сетя за някои:


  • Здраве- окей, това е много хубаво, надявам се да се сбъдне. А и май ще се окаже вярно, защото всички вкъщи са хремави (дори котарака киха), но само аз съм здрава все още.
  • Бизнес- ако става сума за това да стана шеф на фирма, окей, нямам нищо против, особено ако става дума за Найт Корпорейшън.
  • Пари- дано, дано, дано. Дай Боже нашите да започнат да ми дават джобни, Амин.
  • Дете- ъм, малко ми е раничко, не благодаря.
  • Паричката- дано това да означава джобни за моя милост, мооооля.

 Това беше от мен, тъй като съм в Стара Загора в момента, няма да мога да пиша редовно, но обещавам като се върна в София да пиша.

   ПС:. Знаете ли как се правят гумени ръкавици? Ами гадно. 
                                                                                                                      -Мерседес.