петък, 2 януари 2015 г.

Не мога да измисля заглавие


 Честита Нова Година, бла-бла-бла, благодаря, няма нужда.

 ,,Ще започна диета", ,,Ще спра да пуша", ,,Ще тръгна на фитнес", хора, това може да го направите и на 30 ноември, и на 23 юни, и въобще когато си решиш. Стига с тези клишета ,,Нова година- ново начало", не че нещо, но когато точно решиш, че ще направиш нещо, то тогава сто процента е вероятно да се провали. Средно статистически пет от седем диети започнати на 1-ви януари приключват на пети, останалите две на шести. Точно така, ако толкова искате ново начало, то не ми надувайте главата с новогодишните си желания.

  А сега малко по-оптимистично,
 идеята да си поставиш дадена цел е нормална, но не и при мен, защото нещата които искам да направя, са решени от много време, просто трябва да се реализират...което е сложната част.
 Въобще всички празници минаха идеално (обичайно) и беше върховно (приятно), и Коледа и Нова Година бях със семейството си, което от една страна е много готино, защото все пак..все пак..разбрахте ме. Но от друга страна винаги съм искала да празнувам Нова Година с приятели, нещо, което май няма да ми се случи в следващата година и половина ( 18 години, знаете). Едно е Коледа- семейния празник и всичкото готвене, ядене, гледане на ,,Сам вкъщи" и снимки, друго е Нова Година-купон, парти, избухване и така нататък.
 Честно казано няма какво повече да напиша в този пост, може би трябва да спомена, че се надявам тази година хубавите моменти да са повече от лошите, а не както през 2014-та, но всичко зависи от мен, както всеки ден ми се набива в главата. Иска ми се нещата да са единствено по-спокойни, щастието е второстепенно нещо.
 И, хей, определено трябва да ви кажа какви късмети ми се паднаха от новогодишната баница, аз все още се смея, когато се сетя за някои:


  • Здраве- окей, това е много хубаво, надявам се да се сбъдне. А и май ще се окаже вярно, защото всички вкъщи са хремави (дори котарака киха), но само аз съм здрава все още.
  • Бизнес- ако става сума за това да стана шеф на фирма, окей, нямам нищо против, особено ако става дума за Найт Корпорейшън.
  • Пари- дано, дано, дано. Дай Боже нашите да започнат да ми дават джобни, Амин.
  • Дете- ъм, малко ми е раничко, не благодаря.
  • Паричката- дано това да означава джобни за моя милост, мооооля.

 Това беше от мен, тъй като съм в Стара Загора в момента, няма да мога да пиша редовно, но обещавам като се върна в София да пиша.

   ПС:. Знаете ли как се правят гумени ръкавици? Ами гадно. 
                                                                                                                      -Мерседес.

    





Няма коментари:

Публикуване на коментар