неделя, 25 януари 2015 г.

Не на физиката.

 Оформили са ме по физика, защо да ходя? Но не за това пиша този пост.
 Знаете ли какво е чувството да сте единственият минал на втори кръг на олимпиада по български с тема ,,Смъртта на Алонсо Кехана и безсмъртието на Дон Кихот"? И то делейки те една точка от максимум 29? Е, аз знам и не мога да пропусна възможността да се похваля/изфукам, защото това съм аз все пак. А удовлетворението да ти кажат ,,Не се изненадвам" е неизмеримо. Това означава, че са вярвяли в мен и не е изненада, че съм, кхъм-кхъм, най-добрата.
 Да, може би трябва да призная, че литературата е единственият предмет, който ми върви в училище и обожавам. Сигурно е заради най-прекрасната учителка, която имам, обичам Ви, госпожо. Това ме мотивира, мисля, че след този огромен успех мога да се хвана и да редактирам историята си (в размер 270 страници, написани на ръка), да я издам и да я обявят за най-добрата книга писана някога.
 Забележка:  ,,Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш"- късметчето ми на Lavazza.
 Та общо взето това е поста за днес, от доста време исках да го напиша и каква по-добра възможност от 07:49 часа сутринта в Цитаделата?
                                                                                                 -Мерседес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар