четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Riverside.

,,Somebody calls you, somebody says."

Искам на училище.

Окей, искам на училище, това е странно. Оставете това ами и носа не мога да си подам навън. Не, не съм наказана, буквално...Малко ме оперираха в понеделник (забележете, понеделник). Сега, когато не ме боли толкова мога да напиша всички смешни неща, които ми се случиха.
Настаняването ми във втора стая всъщност не беше забавно, абокатът също. И моментът, в който влязох в операционната. Това е...страшно. Предпочитам голямо имение пълно с призраци отколкото това. ,,Събличай се." Чакай аз какво? И естествено започнах от чорапите. ,,Не тях ги остави." И така се озовах на студената операционна маса по чорапи, различни чорапи. ,,Момичето дето го оперирали по различни чорапи.", да, аз съм. И този, анестезиологът, се опитваше да ме разсее докато подействува (обвинявам Толстой за тази неволна грешка, която отказвам да поправя) упойката с какви ли не глупости за гаджета, различни чорапи и дали майка ми знаела (за гаджето, не за чорапите). Сега ме досмешава като се сетя как само мрънках ,,Не почвайте преди да подейства упойката.", но тогава умирах от ужас. Най-вече заради лампата над главата ми в коато виждах образа си. Хей, в ,,Д-р Хаус" изглежда по-забавно.
Още щом отворих очи и видях мама изфъфлих, че дъм сънувала Олимпиадата по български, втория кръг. ,,Хамлет, Офелия.", ако се окажа права директно слагам лилавия грим и вадя кристалното кълбо.
Знаете ли кое е неприятното? Смехът. Много е болезнено да се смееш с шевове. Точно поради тази причина прекарах половин час в коридора с онази сладка книга (благодаря Ви, госпожо) четейки, защото вътре гледаха ,, Съдби на кръстопът". А това предаването е греховно смешно, имах чувството, че буквално ще се пръсна по шевовете ( добре, това вече наистина се изтърка, Мария, престани).
Също така благодаря на мама, която беше до мен. А аз съм си параноичка все пак. Страх ме е повече от инжекцията с бусколизин отколкото от операцията, по простата причина, че операцията я проспиваш. Ох, направо изтръпвам като си помисля за игли, скалпели, системи, абокати и термометри. Знаете ли колко е неприятно да ви будят в пет сутринта, за да ви премерят температурата? Не?
Ами гадно е.
Но се отплеснах, говорех за мама. Вчера ме изписаха, а миналият месец на тази дата изписаха нея от съседната на моята стая, защото я оперираха. Ако не беше тя да ми обясни всичко, да стои до мен и да ми донесе картофено пюре (милиарди пъти по-вкусно от това, което ми донесе сестрата), ,,Направо не знам какво щях да правя изобщо!", както казва всеки трети в ,,Съдби на кръстопът".
А когато вчера се прибрах започна лудешкият ми пристъп на смях. Представете си едно същество почти метър и седемдесет свито на две, хриптящо и задъхващо се от звуците наподобяващи смях, които издава. Просто всеки път щом погледнех мама започвах да хриптя, докато не се разплача от болка. 
,,Ивче, мама, ила да ти намеря жина. Виж, на 30 години си и ни си бил с жина. Хайде Ивче, послушай мама и обличи тази мудьерна риза. Нидьей я хвърля бе Ивче.."
КАК ДА НЕ ТИ СТАНЕ СМЕШНО?!
А сега. Какво щях да пиша? О, да, вярно. Също искам да благодаря на учителката си за книгата, която ми донесе плюс моралната подкрепа, оценявам го. А книгата е много хубава, даже ще споделя нещо:
,,Да ви кажа ли как да се откажете от пушенето? Престанете да палите цигари."
На 22 февруари е вторият кръг на Олимпиадата. Чувствам се абсолютно способна да изкарам още една шестица, но се притеснявам. Коя тема ще е?  Дали съм чела произведението? (Вероятно) Какво мога да напиша още? Може би ще направя като миналия път, няма да нося учебници или тетрадки и всичко което ще напиша ще бъде изцяло мое. Като ,,Дон Кихот". Слушах сума ти хора, които ми казаха, че са сложили цитати, а аз не сложих нито един. Чакай малко, изниква въпросът, как по дяволите имам отличен, предвид че не мога да сложа и една запетайка на мястото й? Интересно. Мразя запетаите, хора, постоянно ми се врат в очите. За мен те са за да бъде по-драматично четенето. Ето пример:
,,Джак, искам да изхвърлиш боклука веднагически, защото не разбираш, че няма място в тази глупава гадна кофа."
или:
,,Джак, искам да изхвърлиш боклука, веднагически, защото, не разбираш, че няма място в тази глупава, гадна кофа."
Навън грее слънце! А аз съм тук. Тук.
Чели ли сте ,,Хамлет"? Пуснете си ,,Riverside" на Agnes Obel и затворете очи. Представете си Офелия седнала на клона на върбата, плетяща венец от цветя и пееща тази ужасно прекрасна песен. Именно.
 

ПС: Може ли само да кажа, че беше наистина много мил жестът с розите? Благодаря. ♥