понеделник, 2 март 2015 г.

Скарлет О'Хара

Добре, защо всички героини с името Скарлет са толкова глупави на моменти?

 Така, не съм писала пост от много, много време, за което се извинявам главно на себе си, защото съм егоист. Има няколко неща, за които искам да пиша, затова днешният пост ще е по-дълъг от обикновеното.
 Оказа се, че вторият кръг на Олимпиадата по български не е с тема ,,Хамлет, Офелия", както "предрекох" две минути след като излязох от упойката. Темата беше ,,Тартюф, разумът в служба на злото". Може да се стори смешно на някои хора (да, особено на Вас), но едва по време на Олимпиадата в ума ми изникна идеята за контраста между Оргон и Тартюф. И, о, вечерта преди това гледах един руски мюзикъл по едноимената пиеса на Молиер. Филмът беше невероятен, а Елмира ми е любимка. Та, за Олимпиадата, мисля че се справих добре, тоест, доволна съм от себе си. Дори да не изкарам висока оценка съм на мнение, че не е малка победа да стигна до тук и то с отличие. Спирам, защото много ми се вдига самочувствието, а никой не обича нарцисисти.
 Но като заговорихме за нарцисизъм трябва да отбележа, че най-накрая имам мои собствени нокти. Е, не са много дълги, но са си мои, това за мен си е още по-голяма победа от каквито и да е олимпиади, защото съм преборила себе си. Също така, понеже заговорих за нокти, трябва да отбележа, че маникюристката ми прави чудеса с тях, защото когато отидох при нея януари месец с миниатюрните си нокътчета, тя просто каза "След два месеца ще са двойно по-дълги". Така е, не просто двойно по-дълги, те са и по-здрави и хубави. Благодаря, Севи. О, също така си отрязах косата. Не цялата, но така се чувствам. Косата ми е пет пръста под раменете, за Бога. Докато порасне ще минат векове. Но имаше нужда, понеже беше много изтормозена, та сега си плащам цената. Няма да се впускам в подробности какво правя всеки път като я измия  и през какви "подхранващи" процедури минавам. Странно е, но когато човек се чувства хубав външно, в него цари някакво вътрешно удовлетворение. Затова аз чувтствам подобно удовлетворение постоянно, защото съм хубава постоянно.
 Любопитен факт: мама и аз искаме фен среща с Джорджано.
 Вчера с нея ходихме в Джъмбо. Оставих очилата на Хари Потър, за да си взема микрофон. Питате се защо? Представете си следното: шест часа сутринта в събота, Мария надува колоните, включва микрофона и започва да пее "Отиване на кОпон". Прекрасно, нали? Стига глупавият микрофон да работеше, you stupid muggle. Сега освен, че не мога да будя съседите с Джорджано, нямам и очила на Хари Потър. Но пък имам книга и дебела тетрадка с твърди корици, на които е Мерилин Монро. Остава само да си изтегля вдъхновяваща музика и да започна да пиша. Хора, откакто завърших ,,Dark" не мога и не мога да започна нова история. иде ми да си заскубя косата от гняв, защото искам да пиша, но в главата ми е само Марлийн, Ричард и Ева Грийн.
 Случвало ли се е на някой от вас да имате приятел и много дълго време след като отношенията ви са се развалили да се бутате между шамарите в опит да се сдобрите? Да? Откажете се. Аз официално се отказвам, защото нямам сили и енергия да търпя bullshits постоянно и да си бия главата в стената. Тъжно е. Та, освободи се място в списъка ми с приятели, ако някой желае да кандидатства за този пост трябва да спази следните изисквания:
  1.  Четеш много книги и обожаваш Хари Потър.
  2. Пишеш история и нямаш на кого да я четеш.
  3. Живееш в София (близо до центъра).
  4. Обичаш кучета.
  5. Търпиш разхвърляни стаи.
  6. Не си хомосексуалист (не съм хомофоб, спокойно) 

 Ако намирате себе си в тези шест реда се чувствайте свободни да ми пишете. Допълнителна забележка ,,Когато в едно приятелство се появи съревнование, то тогава никога не е трябвало да бъде такова."  Имай това предвид, аз просто съм най-добрата, свиквай.

 Знаете ли колко е забавно в Джъмбо? Особено, когато съм с мама. Леле, не съм се смяла така отдавна, особено когато натиснах всички копчета на зелените мечета и петнадесет Gummy Bears зацирикаха в един глас. Имам картонени чаши за кафе с капак. Това нещо е жизненовано за един кофеино-зависим човек като мен. Оставете превзетите tumblr момичета, които пият кафе и слушат Artic Monkeys, те поне на снимки изглеждат добре. А аз? Аз съм като малката ми сестра, когато види Chill Box, сякаш оставам сама и просто се наливам с кафе. Или капучино, зависи.


 Моля ви, кажете ми, че не съм единственият изрод, който вижда проклетата рокля в зелено и златно. да, знам, че е от светлината и така нататък, но по-фрапиращо е, че някои я виждат в бяло и златно. Сериозно ли? Бяло? А мама се притеснява, че наричам синьото зелено. Чакам шоуто на Елън тази седмица, за да видя роклята в предаването й и да мирясам най-накрая. Хора, дори в tumblr да напишеш просто #thedress, ти излиза въпросното творение на изкуството, това говори, че една глупава снимка ви е превзела умовете.

Все още не съм прочела ,,Отнесени от вихъра". Харесва ми да я чета бавно, за да мога да се насладя на таланта на Маргарет Мичъл да намира думи за женски състояние и действия, които нямат обяснение, и най-вече, за да изпадам в афект, когато Скарлет свърши поредната глупост. А знаете ли кое е най-лошото? Най-лошото е, че не се изненадвам от нито едно нейно действие. Очаквах Рет Бътлър, беше ми ясно като водата на хавайските плажове. И, хей, Рет си ми е фаворит повече от Ашли, Ашли е лигльо някакъв, а Рет е..по-...не знам, повече го харесвам като цяло.


Освен това чета ,,Скарлет" на Мариса Мейър. признавам, че си харесах книгата вчера, само защото в момента Скарлет ми е любимото име. Ще си кръстя детето Скарлет, независимо от пола. всъщност докато четох ,,Джейн Еър", Джейн ми беше любимото име, предполагам, че страдам от синдрома на Доротея ( ,,Бариерата", Павел Вежинов), и не, нямам предвид, че мога да летя, влизам в чужди коли или чувам музика без да има такава, а имам предвид шизофренията. Тоест, както каза един човек, вАобразявам се на героините, които чета, не буквално де, имам предвид...не, чакайте, това не съм го написала, не искам да ходя в дома за душевно болни (въпреки че може с Иван Бездомни (,,Майстора и Маргарита") да си правим компания).
 Хора.
 Започвам прекалено много да се лигавя, което е знак да завърша този пост.

 Обичам ви, обичайте се и вие, пожелавам ви приятен плаж и всички ръчички горе!

пс: Има кукла Скарлет О'Хара! Дори дясната й вежда е по-нагоре като на актрисата във филма! Мамо? Мамо, моля те, искам я.