четвъртък, 9 април 2015 г.

Оцеляване на предела, мисия: гимназия

При шофьора на маршрутка отива една блондинка и пита:-Кой от всички педали е спирачката?-Ей тоя с найлончето.


 Здравейте любими мои заблудени хора, които са се объркали и четете това.
 Нека пропусна извиненията относно факта, че не съм писала отдавна и ще карам направо. ЩЕ се опитам да бъда максимално хронологична, въпреки че никога не ми се е получавало, nevermind, хронотопи is not my power. Както и старобългарската литература, нещо, което ме кара да стискам гневно юмруци под чина докато се опитвам да измисля адекватен отговор на зададения ми по темата въпрос, опитвайки се да избегна публично унижение. Е, поне стана ясно, че оценките ми от Олимпиадата не са фактор да съм добра по Литература (за неразбралите- изречението е саркастично), тъй като имам 4 на контролно и май двойка на устно изпитване. Като стана дума за ужасната Олимпиада, трябва (чувствам се длъжна) да кажа, че се надцених с надеждите си за добра оценка, по мое мнение не се справих добре с това 5.38. Искаше ми се да видя къде са ми грешките, за да мога занапред да ги коригирам.
 Виждате ли? Аз съм изключително неподредена, пиша всичко, което ми мине през главата без да следвам какъвто и да е ред, тъжно. Но и без това съм почнала, нека поне да довърша темата, която ми е слабост ( забележка: сарказъм again). Тъй като сме във ваканция имаме да четем произведенията, които не сме прочели, когато е трябвало. Oh God, 6 за 3 книги и 5 за 4? Не, не, няма как, чели ли сте Бокачо? Знаете за коя книга говоря, сигурна съм.
 Именно.
 Или ,,Дон Кихот"? О, не, моля ви. Имам афинитет към литературата, но това е...      Мнението ми е, че това е роман, който трябва да се чете от възрастни, осъзнати и сериозни хора, които са способни да намерят очарованието в този откачен герой, очарование, което аз не мога да открия, тоест не искам. Странното е, че прекалено често мнението ми относно книги и персонажи в тях е коренно различно от всеобщото. Да, разбира се, че говоря за Жорж Дюроа, за Бога. Няма да се впускам в подробности, тъй като няма нужда да доказвам това, че съм права, така както за всички останали герои, които никой не харесва. Аз съм на мнение, че в почти всяка книга има любов. Може да е изразена по необикновен начин, но я има, задължително е. И винаги съм се застъпвала за това, но когато открия книгата изключение и ми кажат, че в нея има любов. Толкова ли съм сбъркана? Да, и аз така си мислех.
 В момента чета три книги, всъщност четири, но Мариса Мейър не ми харесва, книгата е скучна. Може би тези съвременни тийн романи са ми омръзнали, явно човек си променя вкусовете след голяма доза Толстой, Достоевски и ли дори Бронте (обожавам последните две). Дори ,,Дивергенти", прекланях се пред Вероника Рот, но сега всички тези "нови" романи ми се струват посредствени. Четири ли казах? Аз съм ужасен човек, сега се сетих за любимата ми Дона Тарт и ,,Шиглецът" със своите 900 и нещо страници. Обичам тази книга, досега съм плакала само заради Хари Потър, Трис, Джейн Еър, Снеп (обичам те, ти си моят life guru), Хедуиг, Доби (... всички загинали в ,,Хари Потър") и Скарлет, но четейки тази книга нямам контрол над сълзите си, ужасно е. Мечтая един ден да имам моя книга с твърди корици и големи главни букви в началото на всяка главва, в която да вложа по някакъв начин истински чувства, които да преддам на читателите. Мечтая хората, които я четат да изпитват емоциите, които изпитват героите ми, да им съчувстват, да се радват с тях и да скърбят с тях. Досега не съм чела книга, която да ме кара напълно да се чувствам по този начин, но тогава се появи тази грамадна книга и направо ми разби представите за литература. Обожавам писателката е меко казано, искам да я отвлека и денонощно да водим разговори на екзистенциални теми.
 Като да влезеш в секретната Ватиканска библиотека. Искам. Ако трябва само заради това ще науча да говоря италиански. Защото го разбирам.
 Нека зарежем тази тема.
 Знаете ли колко е сладко чувството на пълноценност, което изпитах, когато отидох да взема малката си братовчедка от яслата и при отварянето на вратата тя ми се усмихна широко щом ме видя? Много. 
 Бях на Фашинга на немската ( за непосветените: Фашингът е ежегодния концерт на немската гимназия в зала 3 на НДК.) Тазгодишната тема бе ,,Червеният килим", знаете- рокли, високи обувки, прическа и любимото ти същество, което те придържа да не се размажеш на пода докато правиш жалки опити да балансираш върху единайсет сантиметра. Беше интересно, особено момичетата с жартиерите. Но не, не те ме впечатлиха, въпреки че подпомогнаха по-бързо да изляза от детството си. Remake-a им на Cell Block Tango беше невероятен. След това гледах и филма ,,Chicago". Рокси е ужасно глупава, а Велма е идол. Били Флин заслужава големи шамари, а режисьорът на филма безсмъртие.
 Споделих ли, че съм в нов клас? Не? Нормално, последният ми пост е от миналата година сигурно. Липсват ми ma niggas, хора, но обстановката е по-добра, някакси я няма постоянната нужда у мен да говоря по време на час, да преча или да се карам с някой учител. Добре де, не коментирам испанския. Знаете ли какво ми казаха новите ми другарчета? Казаха ми, че откакто съм в класа им са станали още по-единни и задружни. Беше толкова мило, а и предвид ситуацията, в която се намирах, както и те, ми помогна още повече да се стегна.
 Бъдете смели? Нужна ли е смелост да живееш? А за любовта?
 Глупости.
  Я си дръжте смелостта и бъдете нормални, когато някой ви мачка и ви се смее в лицето и най-силната воля, и най-голямата смелост бива сломена. И защо да се противопоставям на нечесността? За да може да ми кажат "Аз съм горе, ти си долу, затваряй си устата и си знай мястото.". Така ли? Така. Не може да ни учите да имаме глас, мнение, желания и какво ли още не, когато в същия момент ни тъпчете.
 Двойни стандарти, както каза Обич един път, те ще разрушат света. Така е. Училището е място за учене, но нека погледнем нещата реално: освен наливане на знания, тук ние се учим на много важни неща, които ни подготвят за така жадувания самостоятелен живот. И когато ни настъпят е гадно и подло.  Е,  вече наистина нямам мотивация за училище, понеделник и петък ще станат любимите ми дни от седмицата, с любимата ми програма. 
 Достатъчно за училище, за Бога, ваканция е.
 Може би трябва да основа група с някакво много яко име. Ще бъдем няколко момичета, които ще направим революция в училище.
 О, не, казах не на тази тема, не е нормално да съм във ваканция, а в главата ми да са само учители, книги, уроци и какво ли още не. 
 Казвам ви до скоро, любими мои, надявам се следващият пост да не е август месец
  Обичам ви, обичайте се и вие, бъдете щастливи, не четете ,,Декамерон", по-добре гледайте порно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар