петък, 19 юни 2015 г.

Честит рожден ден...на мен.

Не, не.

 Не става дума за подаръци, цветя, бутилка вино от Кари или пеене на ¨Happy Birthday¨на висок глас. И за това е виновна моя милост. Нищо де, всеки е имал гадни рождени дни, нали? Добре де...явно само аз. И въпреки че съм на 17 от едва един час и три минути, знам че денят ми ще бъде най-тъжният от всеки досега. Но да, моментът, в който осъзнаеш, че сам си си вкарал автогол е много важен, защото вместо да си кажеш "Е, сега ли точно намерихте да ме накажете", си казваш "Мамка му, защо отново?". Все тая де, така или иначе в последно време много неща се преобърнаха с главата надолу, особено взаимоотношенията ми с някои хора. Но нали знаете, хората не се променят, те просто показват истинското си лице. На това майната му. Да бе, друг път, ако можех наистина да тегля една, ама то...не можеш. Спираш се и си казваш "Чакай, този човек го обичаш, мразиш го точно, защото го обичаш."
 Отплеснах се, но нека продължа, все пак обожавам да пиша хаотично постовете си. Тъжно е да разбереш, че си жалък в опитите си да си откраднеш мъничко внимание от някой, на когото май много не му пука за теб. Ох, не, няма да се впускам в подобни неща в момента, защото само това ми липсва, отвратително. Просто явно е по-трудно да осъществиш приятелство, отколкото да се пребориш за шестица по химия.
 Сега трябваше да съм в Пловдив, да се гушкам с него и да гледаме страшни филми. А на сутринта да отида с него, защото има състезание, да подскачам из гребната база, да се чудя къде по дяволите продават цигари и защо баща му ме вгледа втренчено без да обелва и дума. Трябваше да карам лонгборд по грапавата алея, да ядем понички с Ради и да се смеем на брат му, защото е загубеняк. А след това, със същия този загубеняк, трябваше да излезем вечерта някъде, за да отпразнуваме поне мъничко двойния празник днес. Трябваше ако си бях стояла в противните часове вместо да отсъствам и да ме накажат два дни преди рождения ми ден до живот. Трябваше да се приберем в неделя и да заспим на задната седалка, както на връщане миналия път.
 Няма значение. Но тов "няма значение" е от онзи тип неща, които казваме, когато толкова не ни се говори, толкова не ни се мисли и ни е толкова тежко, че просто показваш среден пръст на всичко и отиваш да цивриш на терасата, за да пушиш. "Все тая" също, "Не е важно". "Не ми пука" и "Какво от това" са нещата, които днес ще повторя повече пъти от "Благодаря много".
 И стига сте ми честитили смотания рожден ден, защото не искам, оставете ме на мира със собствения си инат и глупост.
 То поне да беше делничен ден да съм в училище и много да не обръщам внимание, или пък да съм на работа, за да не чувам постоянното "Честити рождееееен деееееен", но не, нека да е събота, нека да е почивен ден и нека да не съм на работа. За да може да си изкарам чудесно, тровейки хората около себе си с отвратителното си настроение.
 И да, щеше да е по-приемливо ако някой друг ми беше виновен, обаче да знаеш, че сам си си сложил въжето и си си ритнал столчето е ужасно. Толкова не съм се мразила от много време насам, заклевам се. Това само аз мога да го направя, всеки път, когато наближава нещо важно за мен съм like ¨LMAO LETS SCREW YOU ALL¨