вторник, 5 юли 2016 г.

Οф, пак ли трябва да измислям заглавие?


  Кой пътува от Бургас до Варна за три часа и половина? Именно, кой ако не аз? А кой пътува от Стара Загора до Варна за седем часа? Да, пак аз. И не, не с влак, с автобус. И понеже стоях отпред главното ми занимание беше да броя всяка буболечка размазала се върху предното стъкло. И най-забавната част беше, че нямах слушалки, благодаря, Йоана, дано в Италия ти свършат по-добра работа, отколкото на мен, която 40 минути слушах някаква със страшен диалект да се кара по телефона зад мен. И когато стигнах краката ми бяха абсолютно атрофирали, а дробовете ми забравили какво е никотин.
 Тук има огромна персийска котка, която е постригана като лъв.
 А днес, о, днес ще има плаж. Сякаш съм чакала това от миналата година от последния ми ден в Черноморец. Да се пльосна в солената вода и да се мятам като тюлен, да хвърлям пръски и да се нагълтам с промишлени количества вода. След това сигурно ще подобря рекорда си по най-дълбока дупка в пясъка. Предната беше с 40-50 сантиметра повече от моята височина, тоест приблизително е била два метра и нещо. И да, излизането не беше лесно. Какво друго ще правя ли? Божееее, ще се въргалям в горещия пясък, ще се гмуркам и ще се оплаквам, че съм изгоряла. Защото аз категорично не почернявам с каквото и да съм намазана, приличам на албинос омазана с бебешки слънцезащитен крем (защото са 150 фактор) и пак изгарям като пържено картофче. Само дето не ставам с хрупкава коричка.
 Въобще, лятото е времето, в което ако не започнеш шофьорски курсове, защото първо трябвало да завършиш 12 клас, трябва, просто трябва да направиш горе изброените неща. Е, има го и това с лятната любов, но моята си е зимна. Даже пролетна беше, лятна, зимна и сега продължава пак лятна. За година и половина (почти) мога да кажа, че е била сутрешна мързелива, понеделнишка, езерна (леле, това езеро ме привлича буквално да плувам в него), поняога гадна и кисела, даже на косъм, но точно защото е била всякаква и ще бъде още много различна, продължава толкова силна и голяма. А скоро ще бъде и на море заедно. Последният път като бяхме на море беше толкова супер гига мега хипер троно хубаво.
 Ох, щом успява да издържи без да ме изхвърли от колата в движение като пея Гери-Никол, значи може би наистина е голяма любов. Въпреки че като се замисля Гери-Никол е най-малко откаченото нещо, което го карам да понася. Извод: В три часа през нощта недейте да будите гаджето си, ЗА КАКВОТО И ДА БИЛО, защото той НЯМА да е доволен, Ама за каквото и да било, защото после кармата ще ви го върне и ще си треснете през нощта главата в ръба на нощното шкафче и ще искате да се преместите в другата стая с по-голямото легло, което изключва вероятността от подобни телесни повреди, а той ще ви остави да спите сама. Извод номер две: Ако не ви отмъсти той за среднощното събуждане, то съдбата сама ще ти го върне.

<------- Как работи съдбата за мен.

  Но мисля, че единственият вариант, в който той би станал в три през нощта е ако съм сготвила нещо вкусно. Хаха, което означава никога. Но в моя защита ще кажа, че съм му правила пържоли със сметанов сос и гъби и бяха много вкусни. И хот дог съм правила и сандвичи.
  Завърших тази година без проблеми, леле, за първи път ми се случва. Не че нямаше проблеми, даже бяха прекалено сериозни, но не и такива свързани с оценките ми. ХАХАХАХ, освен по литература. Можете ли да си представите, че човекът, който (внимание, следват елементи, които силно възхвалят човека пишещ в момента) миналата година беше "най-добрият във випуска", "със шестици на олимиади" и сумарно изписани над хиляда страници на ръка с истории и фен фикшъни щял да остане на поправка по литература. Човекът, който на седем години прочете "Клетниците" и "Без дом"? Човекът, който пише най-добрите есета (абсолютен факт)? Човекът, който е прочел повече книги, отколкото мъже, с които Николета Лозанова е спала? Ама разбира се, че точно аз. Да си знаете хора, ако имате проблем с някой, това ще се отрази върху оценките ви, каквото и да ви убеждават всички. А, няма проблем, двойката ще си я помня точно за какво беше, а именно...чакай, че реално за какво беше? Сигурно, защото съм "мърла", кой знае. "Много си гадна, Мария", ееее, като ревах и исках да удуша някой, и не знаех къде се намирам, някои хора си правеха кефа, така че съвест в случая нямам и няма и да имам.
  Дали досега поне една запетая съм уцелила? Все пак съм човек с двойки.
  Нооо, лято е. ЛЯТО Е. Най-накрая.
  Пожелавам ви да си изкарате страхотно и незабравимо, защото аз със сигуррност ще го направя.
  О, ходих на дискотека. За  първи път в живота си наистина отидох на онова място, на което тоооолкова много исках да отида. И беше абсолютно легално, но явно въпреки 18-те си години изглеждам на 13, защото огромната охрана се опита да ме убеди, че личната ми карта е фалшива. Моля? И всъщност беше забавно, защото бяхме голяма част от класа, другата половина не я пуснаха, защото няма 18.
  Бях на концерт на Queen, беше най-върховното нещо на този свят. Беше странно да пее Адам Ламбърт, но, кълна се, пак беше невероятно. ревах, смях се, пях, танцувах и не успях да спя цяла нощ. Искам пак, определено искам отново да изживея подобна тръпка.

https://www.youtube.com/watch?v=XWE7boPU6kI

https://www.youtube.com/watch?v=OPx-nUqLMtc

LET THEM EAT CAKE.

  Оставям отново постът незавършен и зарязан до средата както винаги. Може би след няколко месеца ще се сетя отново за този блог. Хм, понеже съм човек с огромно (не)свободно време и (нямам) имам винаги какво да правя.
  Чао, disfruta el hoy!!!!!!!!!!


































петък, 4 март 2016 г.

Цветя, пица и пейки

Всъщност пица нямаше, защото беше затворено. Но  все пак заглавието е по-хубаво щом има храна в него. Особено когато става дума за пица. Или хот дог. Или каквото и да е, което ще ви накара да се чувствате едновременно щастливи, но и дебели. Което ме навежда за мисълта, че тази вечер няма да вечерям. Да кажем, че вече е късно, е, според някои хора съм комплексирана и си самовнушавам, че съм дебела. Дори няма да го коментирам това, защото няма нужда.
Не, ще сменя темата, ето, усилих си музиката и вече се сещам за друго. Знаете, че постовете ми винаги са хаотични и неподредени. Подреденото ме дразни. Подредените хора прикриват с педантичността си душевното си и емоциално разхвърляно състояние. Което значи, че съм най-уравновесеният човек на света. Ако ми видите стаята ще разберете. И все пак, аз намирам красота в хаоса. Освен в стаята на Симо. Леле, там е страшничко. Кайтове, сърфове, лонгборд, барабани, китари и какво ли още не. Добре че има място за легло.
Мислех си, че съм най-несериозният човек на света, но после реших, че за да поддържаш имидж на несериозен човек си е сериозна работа. Аз го правя от почти 18 години.
Нямам търпение да стане топличко времето и да започна да кисна отново на Панчарево и евентуално да се пробвам да греба отново. Някакси с мини каяка беше лесно, но с това Нело ми се струва, че пак ще си играя на H2O. А честно казано водата в това езеро е толкова токсична, че се чудя как не ми е пораснал някой друг крайник досега. Беше забавно как се случи това с каяка, никога не съм си представяла, че след онзи злополучен уикенд по Дунава с туристическите каяци ще проявя отново интерес. Но, моля ви, лятото се качих на уиндсърф и за всичко това е виновен Симо. Та, на рождения ми ден, на който все пак отидох в Пловдив на състезанието му реших, че ще се кача на каяк и го направих. И не се обърнах. Ха.
Скучно ми е и чета ,,Време разделно". Тази книга е в пъти по-хубава от всяка свързана с робството на българите. Вазов просто да напусне. Честно, с романа на Вазов се приспивах, докато с Дончев не мога да заспя. Буквално.
Хорааа, искам да е лято вече, миналото беше невероятно. Особено едната седмица на Градина, дори изгореният ми гръб и паническата истерия с уиндсърфа на дълбокото бяха сладки. Последното завърши със жалкото ми "спасяване". Паникьосвам се от медузи, окей? И от червеи. Гадост.
"Аз съм пиян, от обед съм готов, защото тръгна си една любов."- когато той ти пее романтични песни късно вечер. Сладко ❤
Имам нужда да спра да гледам евтини български сериали, сериозно, даже трябва да спра като цяло със сериалите.
Оооо, забравих, та нали заглавието щях да разисквам. Та, днес получих букет. Мерси, трябваше да го отбележа, но, ако трябва да бъда честна, ми харесва как той по-често ми взима пица, отколкото цветя. Това е любов. А пейката е най-яката пейка в парка над която има две дървета и не те вали дъжд. На всичкото отгоре е и дълга и могат да седнат пет, а не четири човека.
Та това е за аглавието. Май това ще е и целият пост. Съжалявам. Няма да обещая, че ще пиша скоро, защото ще  долна лъжа.  "Кажи ми нещо миличко!"
"Мммммммм, много те обичам котенце."
Това на снимката е най-прекрасното куче. Имам много спомени с него, беше ми толкова близък, че на моменти даже му говорех сякаш би ме рабрал. Обичаше банички, от мазните дето ги продават в подлеза до нас, въобще, обичаше всичко. Беше най-добрият приятел ❤
Разбира се, че ми липсва, но за него това, че си замина беше спасение, предвид възрастта му. И се радвам, че беше част от живота ми. Защото като се замисля е бил част от всички хубави неща, които са ми се случвали. И сега ще ми е трудно да правя пикници в парка до нас, и ще ми е странно да не лежи на поляната до нас или да се опитва да си навре муцуната в чантата с храната. Най. ❤