петък, 4 март 2016 г.

Цветя, пица и пейки

Всъщност пица нямаше, защото беше затворено. Но  все пак заглавието е по-хубаво щом има храна в него. Особено когато става дума за пица. Или хот дог. Или каквото и да е, което ще ви накара да се чувствате едновременно щастливи, но и дебели. Което ме навежда за мисълта, че тази вечер няма да вечерям. Да кажем, че вече е късно, е, според някои хора съм комплексирана и си самовнушавам, че съм дебела. Дори няма да го коментирам това, защото няма нужда.
Не, ще сменя темата, ето, усилих си музиката и вече се сещам за друго. Знаете, че постовете ми винаги са хаотични и неподредени. Подреденото ме дразни. Подредените хора прикриват с педантичността си душевното си и емоциално разхвърляно състояние. Което значи, че съм най-уравновесеният човек на света. Ако ми видите стаята ще разберете. И все пак, аз намирам красота в хаоса. Освен в стаята на Симо. Леле, там е страшничко. Кайтове, сърфове, лонгборд, барабани, китари и какво ли още не. Добре че има място за легло.
Мислех си, че съм най-несериозният човек на света, но после реших, че за да поддържаш имидж на несериозен човек си е сериозна работа. Аз го правя от почти 18 години.
Нямам търпение да стане топличко времето и да започна да кисна отново на Панчарево и евентуално да се пробвам да греба отново. Някакси с мини каяка беше лесно, но с това Нело ми се струва, че пак ще си играя на H2O. А честно казано водата в това езеро е толкова токсична, че се чудя как не ми е пораснал някой друг крайник досега. Беше забавно как се случи това с каяка, никога не съм си представяла, че след онзи злополучен уикенд по Дунава с туристическите каяци ще проявя отново интерес. Но, моля ви, лятото се качих на уиндсърф и за всичко това е виновен Симо. Та, на рождения ми ден, на който все пак отидох в Пловдив на състезанието му реших, че ще се кача на каяк и го направих. И не се обърнах. Ха.
Скучно ми е и чета ,,Време разделно". Тази книга е в пъти по-хубава от всяка свързана с робството на българите. Вазов просто да напусне. Честно, с романа на Вазов се приспивах, докато с Дончев не мога да заспя. Буквално.
Хорааа, искам да е лято вече, миналото беше невероятно. Особено едната седмица на Градина, дори изгореният ми гръб и паническата истерия с уиндсърфа на дълбокото бяха сладки. Последното завърши със жалкото ми "спасяване". Паникьосвам се от медузи, окей? И от червеи. Гадост.
"Аз съм пиян, от обед съм готов, защото тръгна си една любов."- когато той ти пее романтични песни късно вечер. Сладко ❤
Имам нужда да спра да гледам евтини български сериали, сериозно, даже трябва да спра като цяло със сериалите.
Оооо, забравих, та нали заглавието щях да разисквам. Та, днес получих букет. Мерси, трябваше да го отбележа, но, ако трябва да бъда честна, ми харесва как той по-често ми взима пица, отколкото цветя. Това е любов. А пейката е най-яката пейка в парка над която има две дървета и не те вали дъжд. На всичкото отгоре е и дълга и могат да седнат пет, а не четири човека.
Та това е за аглавието. Май това ще е и целият пост. Съжалявам. Няма да обещая, че ще пиша скоро, защото ще  долна лъжа.  "Кажи ми нещо миличко!"
"Мммммммм, много те обичам котенце."
Това на снимката е най-прекрасното куче. Имам много спомени с него, беше ми толкова близък, че на моменти даже му говорех сякаш би ме рабрал. Обичаше банички, от мазните дето ги продават в подлеза до нас, въобще, обичаше всичко. Беше най-добрият приятел ❤
Разбира се, че ми липсва, но за него това, че си замина беше спасение, предвид възрастта му. И се радвам, че беше част от живота ми. Защото като се замисля е бил част от всички хубави неща, които са ми се случвали. И сега ще ми е трудно да правя пикници в парка до нас, и ще ми е странно да не лежи на поляната до нас или да се опитва да си навре муцуната в чантата с храната. Най. ❤

Няма коментари:

Публикуване на коментар