четвъртък, 12 януари 2017 г.

Сутрешно вдъхновение

Стъпка напред, две назад. Като в тангото. Червено кадифе и шоколад. Водка с малинов сок и шампанско. Стъпка, докосване, целувка. Две назад- спри дотук. Чакай, настъпих ръба на роклята ти. О, било е желанието ми да те задържа по дълго до себе си. Да чувствам как топлината на тялото ти контрастира с леденото ми сърце. Да се взирам в разширените ти от страх очи, да се наслаждавам на несигурността ти. Няма да те нараня, още не, сега единственото, което искам е теб, по всички възможни начини.
Облечена в невероятна рокля, с красива прическа и опасно високи обувки. Роклята ще съсипя, косите ти ще разпилея в леглото, обувките...може да останат.
Искам те облечена в моя тениска, рошава, кисела и сънена. Ще ти направя кафе и ще ти го донеса в леглото. Докато ми разказваш какво си сънувала ще сплитам косата ти, оставяйки на свобода само онова непокорно кичурче, което се спуска в къдрица по лявата ти буза.
Искам те ядосана, крещяща и хвърляща мълнии около себе си, дива. Искам да видя пламъка в очите ти и да го доразпаля, само за да го потуша по-късно, пиейки вино от устните ти.
Искам те свита и ранима в ръцете ми, леко потрепервайки заради тихия си плач. Ще те притисна до себе си, обещавайки че всичко ще е наред.
Искам те щастлива и свободна, смееща се с цяло гърло докато вятъра си играе с връзките на банския ти. Да плуваме навътре в морето, за да се измориш и да увиеш ръце около врата ми, да те изведа на брега, да те завия с хавлията си и да целуна посинелите ти солени и мокри устни.
Искам те всякак, навсякъде. Да видя всичко, да те опозная. И тогава мога да си тръгна, казах ти.
Тангото се танцува от двама, но ти си създадена за невинен и прочувствен валс, докато аз...
Стъпка напред, две назад.

Няма коментари:

Публикуване на коментар