вторник, 28 февруари 2017 г.

Драматична лигла

 "Какво мислиш за инфраструктурата във Варна?
  Моля?
  Я пак, какво?
  Аз на български не мога да отговоря на този въпрос, какво остава на испански. О, да, забравих, малката натрапница от София. И на мен ми е приятно, нещастници, радвам се, че ви отварям толкова много излишна работа, аз попринцип обичам да занимавам простосмъртните с моя милост. Реверанс желаете ли? "Мария, бъди тиха и уравновесена, направи добро впечатление на тези хора, нека те мислят за един спокоен, мил и отзивчив човек, който няма проблеми с нервите си. ХАХАХАХАХ, да бе, добре, ей-сега, само да си сложа трагичното изражение ала "тъпка ме стадо коне", да нацупя невинно устни и да извия вежди нагоре като Натали Портман в "Черният лебед". По-скоро изражението ми е тип "не ме доближавай ако не искаш да умреш", гледам сякаш планирам по какъв точно начин да мина през теб с кола и , най-важното, въздишам отегчено. И това всъщност не означава, че съм агресивна и негативно настроена към заобикалящия ме свят, просто това е обичайното впечатление, което правя у хората. Представете си каква изненада е за някой, който се сближи с мен да ме види смееща се, нелепо танцуваща на някоя нелепа песен и адски развеселена. Защото да, аз съм весел човек и притежавам невероятно чувство за самоирония. Боже, малко шизофренично се получава това, но в интерес на истината това са ми две много любими състояния. Едното тип гадна и мразеща всичко дишащо, а другото, наивна, усмихната и инфантилна. И двете са абсолютно естествени и нормални за мен. А ако знаете колко бързо превключвам от едното в другото, наистина бихте се притеснили за психичното ми състояние. Хората, които ме познават  са свикнали и даже ги забавлява, когато изпадна в лошото настроение, защото наистина съм адски гадна и в момента прекрасно си давам сметка колко е странно това, което пиша, но така и така съм почнала да ви плаша, ще довърша.
  Най-забавно е когато някой човек познава само веселата ми, добра, мила и хубава страна. Следва цитат: "Ама ти си някаква много откачена и дива, хич не ти пука за нищо, евала.". И когато тези хора ме видят в лошо настроение, най-вече провокирано от някой, който изключително много ми е бръкнал в здравето, те са в абсолютен шок. Следва цитат: "Не, не питай, по-добре даже не я приближавай и не си говори с нея"
  Оф, пак тръгнах от нещо определено и пак стигам до някакви коренно различни теми. Вие знаете ли колко обичам да плямпам на испански? Не? Боже, аз умирам да си говоря с някой на испански, буквално се е случвало да чуя някакъв испанец да говори на улицата и да повлека Цвети в негова посока, само и само да си говоря с някой. Та, за човек, който обожава да дрънка на испански един устен изпит не би трябвало да представлява проблем, нали? Нали? Но когато срещу теб седнат двама сърдити учителя, които те гледат сякаш си най-голямата досадница довлякла се чак от София, за да им вгорчава живота, разговорливостта ви рязко бива разбита на възможно най-малките парченца. Чувствате се като Лео, когато не му казват името на Оскарите. Като най-низшото същество на света. Е как тогава да говоря каквото и да било. Я, колко интересен гларус на перваза, защо да не го гледам 30-ина секунди, изнервяйки и без това изнервените типове срещу мен.
  Няма значение, не съм сигурна само какво впечатление ще им оставя на тези хора. Вътрешно искам да ме харесат и да са доволни от мен, но нали винаги наглата откачалка в мен надделява и оплесква всичко, оставяйки всички с отворена уста.
 Обаче...очертава ми се най-прекрасният петък, най-яката събота и страхотна неделя, защото малката ми кучка ще дойде във Варна. Усещам как някой барман ще ни прави горящо ламборджини.
 Отново ще оставя постът незавършен, защото така.























неделя, 26 февруари 2017 г.

Нещо хаотично like me

 Ето, искам да се отбележи някъде, че вчера писах и днес отново го правя. Защото, както винаги, имам какво да кажа и то, разбира се, ще е изключително несвързано, хаотично и може да ви заболи главата, ако се опитате да вникнете внимателно в написаното, затова и недейте.
 Днес излязох да тичам. Изкарах си белия дроб и поне един стек цигари, в момента имам чувството, че съм се преродила и дишам чист кислород. Чакай, ако дишаш чист кислород умираш. Добре, все едно дишам въздуха на някоя планинска полянка с теменужки. И тичах покрай морето, което е мотивация да го правя по-често. Много, много е приятно, даже когато се умориш и започнеш да виждаш черни петна, защото излизаш да тичаш без да си ял, си сядаш и гледаш малко морето, което ти носи някакво душевно удовлетворение. Освен за филмари като мен, аз като се зазяпам в морето започват да ми се въртят много откачени мисли и сценарии в главата. И видях черноморска акула. Е, малко беше поумряла и изхвърлена на брега, но беше много сладка. Като големите страшни акули, само че мъничка и с едни такива големи изцъклени очи. Ама може да са били така, заради това, че беше предала богу дух. също така запомних как да стигна от нас до яхтеното пристанище и любимият ми ресторант на плажа, което си е постижение, предвид страхотната ми ориентация. Ще бъде забавно докато свикна да се ориентирам. Е, онзи ден доста добре си се справих с прибирането в 4 сутринта боса и с токчетата в ръка, но като се има предвид, че алкохолът отключва неподозирани заложби в човек е разбираемо. А моите са иключително ценни, започвам да говоря на всики езици, дори на немски, ориентирам се прекрасно, танцувам толкова че танцьорките ми се сърдят (това вече е 100% истина, в Русе, Бургас, София и Търново ми се е случвало) и също, най-голеият от всички таланти е че мога да изям огромна фамилна пица Хавай сама докато бия всички на покер. А хора, аз почти не знам как се играе покер и никога досега не съм губила повече от блузата или тениската си.
 Twinkle twinkle little whore
 Close your legs they're not a doooor.
 Ще имам два абитуриенстки бала. В София и във Варна, как е, а? Мисля че ще ми се разкаже играта, черния дроб, краката, косата и всико, защото между двата бала има един ден. На 26 във Варна, на 28 в София. Просто чувам едно тихичко гласче на ангела ми пазител, който се моли за мен. Ама защо не, ще бъде забавно.
 Искам приятели, моля ви, не може така. Мога да излизам, искам, а няма с кой. Това е най-мъчителното нещо на този свят, заклевам се. А знаете ли колко е хубаво на Кубо, на плажа, седиш пиеш кафе, море, плаж, слънчице, кеф. Обаче няма с кой. Дори кокичетата ми умряха заради киселинния дъжд вчера.


 И все пак ще си изтегля брутално тъп филм, защото въпреки агресията и афекта ми е гадно. 50 нюанса звучи ли добре като за ситуацията? С подходящото количество червено вино всъщност бих могла да изгледам който и да е филм. Awww, Цветелина Янева ми е в момента спирит енимъл.
 Чало, чало, отивам да си направя кафе.

петък, 24 февруари 2017 г.

Новите неща

 Нека да се преместим във Варна втория срок в 12 клас, зарязвайки всичко в гадната и противна София. Защо не? Оставяш нещо недовършено? И какво от това? Дори не съм асимилирала реално, че наистина вече живея другаде, сякаш още не съм се събудила и все още си плувам замаяна. Е, днес се посъбудих с първия си ден в новата гимназия и контролно, но смея да кажа, че дори това не ме извади от приятното ми състояние на абсолютно спокойствие. И да си кажа честно, можех още в началото на септември да се преместя, но, нали знаете как сте били влюбени и някой ви е задържал. Съвет: Недейте, не трябва точно това да ви спира от драстични промени, които очевидно са положителни.
 Варна. Много, много, много прекрасен град. Имам море през прозореца си, гларуси и чайки, подредени улици, по-малко хора и шум, собствено място за живеене на последния етаж на сладка къща в центъра с покривна козирка на прозореца, на която може да си седнеш и да пиеш кафе, гледайки дебелите бели птици на отсрещния покрив. И новите запознанства, това ми е любимо, екзалтиращо чак.

Разбира се, че някои тъпачки ми липсват, но истината е че приятелството не познава разстояние. Докато ако е момче, с което ходите, в един момент може наистина да реши, че разстоянието е гадна работа и да ви зареже като едното нищо. Тогава го удавете. Или удушете. Причинете му болка. Ако имате нужда от идеи- на ваше разположение съм, даже ще ви помогна да натопите трупа му в киселина, след като сме му капали цианид в очите. Увлякох се малко, но така става, когато сте зодия близнаци с луна близнаци и асцендент близнаци. Създадена съм за велики дела, сериозно. И, дори факта, че щях да съм на работа този уикенд, ама не съм не ми развали настроението. Чувствам се...добре. Добре е достатъчно.
 Ау, а тази вечер съм на дискотека с хора от новия ми клас. Плаза звучи просто...няма значение как звучи, при положение, че съм музикална курва и слушам всичко. Всичко.
 О, виж ти, седем часа е, а аз имам да се приготвям, за да дебютирам като истинска мазна чалгарка тази вечер.
 Адиос.