неделя, 26 февруари 2017 г.

Нещо хаотично like me

 Ето, искам да се отбележи някъде, че вчера писах и днес отново го правя. Защото, както винаги, имам какво да кажа и то, разбира се, ще е изключително несвързано, хаотично и може да ви заболи главата, ако се опитате да вникнете внимателно в написаното, затова и недейте.
 Днес излязох да тичам. Изкарах си белия дроб и поне един стек цигари, в момента имам чувството, че съм се преродила и дишам чист кислород. Чакай, ако дишаш чист кислород умираш. Добре, все едно дишам въздуха на някоя планинска полянка с теменужки. И тичах покрай морето, което е мотивация да го правя по-често. Много, много е приятно, даже когато се умориш и започнеш да виждаш черни петна, защото излизаш да тичаш без да си ял, си сядаш и гледаш малко морето, което ти носи някакво душевно удовлетворение. Освен за филмари като мен, аз като се зазяпам в морето започват да ми се въртят много откачени мисли и сценарии в главата. И видях черноморска акула. Е, малко беше поумряла и изхвърлена на брега, но беше много сладка. Като големите страшни акули, само че мъничка и с едни такива големи изцъклени очи. Ама може да са били така, заради това, че беше предала богу дух. също така запомних как да стигна от нас до яхтеното пристанище и любимият ми ресторант на плажа, което си е постижение, предвид страхотната ми ориентация. Ще бъде забавно докато свикна да се ориентирам. Е, онзи ден доста добре си се справих с прибирането в 4 сутринта боса и с токчетата в ръка, но като се има предвид, че алкохолът отключва неподозирани заложби в човек е разбираемо. А моите са иключително ценни, започвам да говоря на всики езици, дори на немски, ориентирам се прекрасно, танцувам толкова че танцьорките ми се сърдят (това вече е 100% истина, в Русе, Бургас, София и Търново ми се е случвало) и също, най-голеият от всички таланти е че мога да изям огромна фамилна пица Хавай сама докато бия всички на покер. А хора, аз почти не знам как се играе покер и никога досега не съм губила повече от блузата или тениската си.
 Мразя да ме лъжат и да знам, че го правят. Едно е да те излъжат и никога да не разбереш, друго е да знаеш истината и да гледаш сеир.Не разбирам само защо някои хора толкова ме подценяват. Смешно и унизително е да направиш някой на глупак, всички, ама всички да знаят какво си направил, само не и аз. Или поне така да си мислиш. Но нека, така накрая като попилея нечии органи в рамките на 2-3 квадратни километра ще ми достави още по-голямо удоволствие, защото е доста приятно да гледаш и слушаш как някой те лъже и ти прекрасно да знаеш как стоят нещата. Просто, никога не подценявайте същество, което помни всяка една ваша дума, забелязва чужд косъм по дрехите ви от 50 метра, усеща какво сте правили предната вечер само по гласа ви. Просто недейте. Имаме страшен усет за някои неща, но уви, сме страшни глупачки, защото въпреки всички убийствено очевидни мизерии, които правите, ние си затваряме очите. Но това затваряне е един, два, три пъти най-много. След това се молете на всички богове, правете си застраховка живот, купете си еднопосочен билет за някоя забравена африканска държава или най-добре се хвърлете под камион, защото това, което ви очаква не би могло да се сравни и с Инквизицията. Единственият вариант, в който бих приела изневяра е ако е било тройка и аз съм била там. Което е малко вероятно, защото не деля. Ако е поради други обстоятелства...дори Сизиф би намерил смисъл в това да си търкаля камъка, пред това, което те очаква.
 Малко гадна тема засегнах, но имах нужда да си го излея, защото не съм от момичетата, които ще се самосъжаляват, гледайки невероятно тъпи филми, тъпчейки се с вредни храни. Абсурд. Най-забавното е че не знаеш чие лице да разбиеш в асфалта първо, това на мацката, която е спала с гаджето ти, въпреки че знае за съществуването ти или неговото, затова че му е слаб ангела.
 Twinkle twinkle little whore
 Close your legs they're not a doooor.
 Ще имам два абитуриенстки бала. В София и във Варна, как е, а? Мисля че ще ми се разкаже играта, черния дроб, краката, косата и всико, защото между двата бала има един ден. На 26 във Варна, на 28 в София. Просто чувам едно тихичко гласче на ангела ми пазител, който се моли за мен. Ама защо не, ще бъде забавно.
 Искам приятели, моля ви, не може така. Мога да излизам, искам, а няма с кой. Това е най-мъчителното нещо на този свят, заклевам се. А знаете ли колко е хубаво на Кубо, на плажа, седиш пиеш кафе, море, плаж, слънчице, кеф. Обаче няма с кой. Дори кокичетата ми умряха заради киселинния дъжд вчера.


 И все пак ще си изтегля брутално тъп филм, защото въпреки агресията и афекта ми е гадно. 50 нюанса звучи ли добре като за ситуацията? С подходящото количество червено вино всъщност бих могла да изгледам който и да е филм. Awww, Цветелина Янева ми е в момента спирит енимъл.
 Чало, чало, отивам да си направя кафе.



























Няма коментари:

Публикуване на коментар