неделя, 26 февруари 2017 г.

Нещо хаотично like me

 Ето, искам да се отбележи някъде, че вчера писах и днес отново го правя. Защото, както винаги, имам какво да кажа и то, разбира се, ще е изключително несвързано, хаотично и може да ви заболи главата, ако се опитате да вникнете внимателно в написаното, затова и недейте.
 Днес излязох да тичам. Изкарах си белия дроб и поне един стек цигари, в момента имам чувството, че съм се преродила и дишам чист кислород. Чакай, ако дишаш чист кислород умираш. Добре, все едно дишам въздуха на някоя планинска полянка с теменужки. И тичах покрай морето, което е мотивация да го правя по-често. Много, много е приятно, даже когато се умориш и започнеш да виждаш черни петна, защото излизаш да тичаш без да си ял, си сядаш и гледаш малко морето, което ти носи някакво душевно удовлетворение. Освен за филмари като мен, аз като се зазяпам в морето започват да ми се въртят много откачени мисли и сценарии в главата. И видях черноморска акула. Е, малко беше поумряла и изхвърлена на брега, но беше много сладка. Като големите страшни акули, само че мъничка и с едни такива големи изцъклени очи. Ама може да са били така, заради това, че беше предала богу дух. също така запомних как да стигна от нас до яхтеното пристанище и любимият ми ресторант на плажа, което си е постижение, предвид страхотната ми ориентация. Ще бъде забавно докато свикна да се ориентирам. Е, онзи ден доста добре си се справих с прибирането в 4 сутринта боса и с токчетата в ръка, но като се има предвид, че алкохолът отключва неподозирани заложби в човек е разбираемо. А моите са иключително ценни, започвам да говоря на всики езици, дори на немски, ориентирам се прекрасно, танцувам толкова че танцьорките ми се сърдят (това вече е 100% истина, в Русе, Бургас, София и Търново ми се е случвало) и също, най-голеият от всички таланти е че мога да изям огромна фамилна пица Хавай сама докато бия всички на покер. А хора, аз почти не знам как се играе покер и никога досега не съм губила повече от блузата или тениската си.
 Twinkle twinkle little whore
 Close your legs they're not a doooor.
 Ще имам два абитуриенстки бала. В София и във Варна, как е, а? Мисля че ще ми се разкаже играта, черния дроб, краката, косата и всико, защото между двата бала има един ден. На 26 във Варна, на 28 в София. Просто чувам едно тихичко гласче на ангела ми пазител, който се моли за мен. Ама защо не, ще бъде забавно.
 Искам приятели, моля ви, не може така. Мога да излизам, искам, а няма с кой. Това е най-мъчителното нещо на този свят, заклевам се. А знаете ли колко е хубаво на Кубо, на плажа, седиш пиеш кафе, море, плаж, слънчице, кеф. Обаче няма с кой. Дори кокичетата ми умряха заради киселинния дъжд вчера.


 И все пак ще си изтегля брутално тъп филм, защото въпреки агресията и афекта ми е гадно. 50 нюанса звучи ли добре като за ситуацията? С подходящото количество червено вино всъщност бих могла да изгледам който и да е филм. Awww, Цветелина Янева ми е в момента спирит енимъл.
 Чало, чало, отивам да си направя кафе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар