петък, 24 март 2017 г.

Аз съм винаги права

 Хеееййй, петък е. Като чуя тази дума и цялото ми настроение се оправя. Косата ми е къдрава, а нямам преса? Нямам лещи и нищо не виждам? Разбих си пръста в ръба на шкафа? Боли ме коремът? Няма значение, щом е петък. А още по-добре е че понеделник е почивен ден, за мен. Което означава, че от днес до понеделник ще се насладя на едни невероятни четири почивни дни. Малко пътуване, малко парти, малко от други неща. Добре де, от другите повече.
 И дори фактът, че бях събудена от директорката си по телефона не може да ми развали настроението. Може би аз развалих нейното, но, хей, току що си бях отворила очите! Разговорът беше всъщност доста забавен:
 -Здравей, Мария, в училище ли си?
 -Аз - поглеждам си чаосвника, 7:15, какво по дяволите да правя в училище толкова рано?!- Всъщност не, госпожо, днес въобще нямах намерение да ходя- това е сарказъм, да знаете, преатели
 -О, добре, няма проблем, почивай си, аз само да ти кажа, че понеделник е неучебен ден
 Какво за бога? Мозъкът ми доста време се опитваше да смели информацията и идеята, че трябва да си остана вкъщи...еха, тук започва да ми харесва, честно.
 Също, влизайки в кухнята за да си направя кафе вместо да се намръщя на купищата чинии в мивката и хаос, оправих и подредих. Някакво изключително странно и нетипично настроение ме е обзело, попринцип сутрин нещата се случват така:
 1. Алармата ми звъни. Без да си отворя очите и издавайки звуци на възмущение наподобяващи умиращ кит, блъсвам телефона в стената докато млъкне. Завивам се през глава и заспивам отново.
 2. Алармата звъни пак. Опитвам се да намеря проклетия телефон, за да го накарам да си затвори наглата уста, но при блъсването в стената е паднал зад леглото. Гнусната мелодия се забива като пирони в черепа ми. Започвам да мрънкам, падайки от леглото заплетена в двете си завивки, опитвам се да изместя леглото като си прескрипвам показалеца на ръката, косата ми е в очите, започвам да рева от болка, лазейки под леглото, за да открия скапания телефон.
 3. Ето го, алармата е спряна, но след всичко това, не мога да си легна пак. Виждайки се в огледалото получавам мини инфаркт и започвам да си оправям косата, докато си мия зъбите в стаята си. Гримирам се като няколко пъти с бръквам в окото с очната линия, от което се разревавам и целият ми труд се размазва. След около 20 минути, вече приличайки на травестит или драг куин с коса стърчаща нелепо навсякъде, отварям гардероба с идеята, че трябва да облека нещо уау, за да не ми гледат хората лицето.
 4. Вече закъснявам с около половин живот, търся си ключовете, удряйки се във всеки възможен ръб, намирам ги на вратата, разбира се. Докато се опитвам да изтрия останала паста за зъби от лицето ми си викам такси и излизайки навън духва вятър, който качва полата ми на кръста. Не, закъснявам, таксито ме чака, шофьорът ме гледа със съжаление, а съвсем скоро и тази по география ще ме гледа не особено добре заради закъснението ми.
 5. Взимам си кафе и сипвам цианид в чашата си в съотношение 1:1

 Хайде стига, никой не може да стане весел, щастлив, бодър и готов да комуникира с други същества толкова рано. Пробвайте да ме видите в 11 преди обяд, ставам доволно протягайки се, тананикам си и даже си правя закуска. Мразя ранното ставане. Предпочитам, а и ми е по-лесно, да си легна в седем сутринта, отколкото да стана в толкова. И се обзалагам, че и вие сте така. И как после като отида в училище да не гледам всеки унищожително. И как да не мразя хората сутрин, като самата себе си не мога да понасям, по дяволите.

Направих нещо гениално. Изтеглих си първия сезон на ,,Отчаяни съпруги" и още няколко сериала. Мисля че ако седна и изгледам всичко на куп, следващият ми пост тук ще бъде с дата някъде юни месец 2098 година. Леле, тогава ще съм на 100. Ако изобщо доживея, странното е че няколко доста мои близки хора са адски убедени, че ще доживея максимум до 25, защото ще се очистя по нелеп начин. И не, да си седна на покривната козирка на шестия етаж, за да си измия прозорците не е безрасъдно,а нещо нормално. Как да виждам морето, ако прозорците ми са мръсни? Точно така, а това с колата беше на пешеходна пътека, така че не се брои.

 Иии, ще си взимам домашен любимец. Доста дълго време се чудих какво да е, защото:
 1.Куче, абсурд, след Марко не искам друго.
 2.Котка? АНАТЕМА, мразя, мразя, страх ме, адски изчадие, назад демоне!!!
 3.Змия. Супер яко, обаче съквартирантките ми нямаше да се изкефят особено.
 4.Рибки. Хахахаххах, за бога, просто не.
 5.Папагал? Тате каза, че някой път като се напия с приятели ще го сготвим с ориз. Прав е.
 6.Заек.
 Та, да, ще е заек, тъй като вече съм гледала чинчила и имам някакъв опит, а и са сладки. Само не знам защо се съгласих да го кръстя Ибрахим. Най-нормалното име за заек, не мислите ли? Интересно ми е какви по-странни имена са измисляни за домашни любимци, така че споделете. Аз исках второто си куче да го кръстя Страхил, обаче не ми позволиха.

 ,,Ти трябва да станеш актриса." Нали знаете как като чуете нещо изключително абсурдно и неадекватно, реакциите ви са винаги крайно странни? Е, аз се задавих и започнах да се кръстя. ,,Ама не, сериозно, такъв образ си, завладяваща си и всички само теб слушат и гледат." И почти се задавих втори път, гледайки сякаш някой ме е плеснал с лопата през лицето. Никога, не, не, не, не, не си правете такива шеги с мен, а много се надявам да са шеги, защото ако наистина ме виждате като актриса, то просто...просто...леле, останах без думи даже. Но пък си го върнах, някой ще трябва да посрещне доставчика на пица гол и само с една ръка да успее да взема голямата фамилна пица Хавай. Отмъщението ще е сладко.

 Знаете ли, това започва да става доста дълго, а трябва да си събирам багажа, да се къпя, да се приведа в най-добрия си вид, да обядвам и да отида да свърша няколко неща. Затова ви пожелавам прекрасен петък, страхотна събота и спокойна и лишена от махмурлук неделя <3

сряда, 8 март 2017 г.

Загорели мъфини и убийство в кухнята

 Не знам реално дали трябва да празнувам на осми март, аз приемам този празник като ден на майките, въпреки че има невероятно много вариации. И все пак е приятно, когато някой специален човек се сети за теб и ти се обади. Доста е объркано с тези "специални празници", аз всеки ден си празнувам, иначе ако трябва да чакам дати като рождения ми ден, имения ми ден, първи юни и т.н., няма да е забавно. Затова всеки ден трябва да ти е специален ден.
 Не знам как по дяволите реших, че ще правя мъфини днес. Може би защото предният път, когато правих специално за някого се получиха умопомрачително гадни, реших че ще се реванширам и ето, отидох, напазурувах всичко необходимо, прибрах се, пуснах си музика от колоните и започнах. И всичко вървеше перфектно до момента, в който всички кексчета решиха да бухнат прекалено много и да се изпекат в някакви невероятно гротескни форми. "Нямали били търговски вид, дано поне да са вкусни". Е мерси много, имах нужда някой да ме успокои, а не да се гаври с труда ми. И понеже явно на Мария не й стига да се провали с гръм и трясък, правейки мъфини, които сякаш са радиоактивни и изпечени сякаш се разтиачат, реши да прави яйчен крем. Не, не просто яйчен крем, а червен яйчен крем, сладкарската боя е нещо, което обожавам и не мога да не използвам, Та, спазвам си аз точно и ясно инструкциите по рецептата, слагам нещото да ври, слагам боята, става червено и в един момент БАААААМ, цялата кухня в червено, аз омазана по ръцете и лицето...отстрани е изглеждало сякаш съм заклала някой, сериозно. И така бъдещето ми като сладкар е нещо, което няма как да се осъществи, жалко. Сигурно ако участвах в някое сладкарско кулинарно шоу, нямаше дори да се стигне до елиминацията ми, защото бих запалила всичко.
 Но утре ще направя пак мъфини, този път няма да препълвам формичките и всичко ще е перфектно. Толкова перфектно, че чак ще взема айсинг или друг вид глазура. Дано само и утре да съм толкова ентусиазирана, колкото днес. А аз бях наистина ентусиазирана, дадох си всички пари, които имах в себе си за това, а попринцип много мразя да изхарвам всичко преди да се прибера. Боже, това прозвуча като нещо, което казват възрастните сериозни и отговорни хора. Забравете, излъгах, обичам да си харча абсолютно всички пари за най-различни глупости, най-вече ненужни. И въпреки че имам осем точков списък с изключително наложителни неща за купуване, аз съм "ААА, ХАЙДЕ ДА СИ ВЗЕМА ТАЗИ ТЕРМО ЧАША С МАЛОУМЕН НАДПИС".  И после защо по дяволите нямам лак за коса, фибички и какво ли още не. Ох, сега се сетих нещо ужасно. Утре ще трябва наистина да си взема скапан лак за коса, фибички и черни равни обувки за работа. Шит, шит, ама то утре е четвъртък, трябваше днес да...все тая, добре дошли в моя свят и любимото ми "Ще го направя утре де, спокойно".
 Искам да ви кажа, че се отказах от идеята да карам два бала. То това ще е най-голямата грешка в живота ми. След тази, че бях гадже с момче от моето училище, сериозно, това е по-зле и от пиявица лепнала се за гърлото ви. Ще си отида на бала в София с моите си кучки, а и, хора, не бих пропуснала да видя за последно някои нищожества, които доста са си разперили крилата, откакто ме няма. "Леле, Мария, много си лоша". Не, не, просто е лошо да...представете си Пенка и Здравка. Пенка е ковра, но нарича Здравка ковра и разпространява слухове, че е такава. И тогава Здравка разбира, че Пенка е правила някои много ковренски неща. И така Пенка трябва да умре. Бавно.
 Така де, нека не изпадам пак в такива настроения, въпреки че при мен то се сменя на всеки средно две минути. И все пак, честит празник на тези, които празнуват днес!








понеделник, 6 март 2017 г.

Образователната система е Азис.

 Цвети да дойде при мен  във Варна в четвъртък и да остане до неделя, беше най-добрата идея, която съм имала. Само черният ми дроб не мисли така.
 "Да излезем, да пием по едно и да се приберем". То звучи много добре, докато барманът не донесе текили да пие с вас, да започнете да танцувате и спонтанно да решите, че ви се ходи на караоке. Браво, Мария, ти си абсолютен гений. И така излизането ни за по едно се превърна в културна деградация примесена с много шотове, Гери-Никол и Ники Минаж. Не, ние не се прибрахме сутринта, не.
 И вместо на следващият ден да си починем от гениалните ми хрумвания, вечерта отново бяхме първа линия за дискотека. Лошо. Много лошо е, ако барманът ви е приятел. Лошо за вас, за въпросният ви черен дроб, лошо за краката ви, защото сте решили да обуете убийствено високи обувки. По принцип нямам пробелм с 13 сантиметровите си иглоподобни токчета, но след известно време танцуване става малко интересно с ходенето. Изводът е: Недейте да имате приятели бармани.
 Играх волейбол с делфини. Хора, хора, хора, искам да съм русалка, да си плувам с делфини и косата ми да е като от реклама на Лореал. Толкова са уникални, искам освен пингвин и едно делфинче. Пингвинът ще се казва Алистър, делфинът Парти. Да, точно така, Парти, млъквайте.
 И сега трябва да пиша сценарий за патронния празник на училището ми в София. Адски тъпо се чувствам, че няма на 16 март, облечена в тясна рокля и обула шефските си високи обувки, да притичвам наляво-надясно, да украсявам, да подреждам, да овиквам тъпи хора, които са си забравили флашките, да организирам. И най-вече страдам, защото няма да водя концерта. Искаше ми се да отида, но се пада четвъртък, а в петък трябва да съм в Русе. Но на дипломирането ще отида. Някакси ми липсва онази нелепост на гичето. Цитаделата и междучасията. Защото тук най-близкото кафе е на девет дни път с камили. Което не ме спря да отида днес.
  Къде за бога се произвеждат лекарства в България? Откъде по дяволите да знам, знаете ли точно колко ме интересува? И как може аз цяла година в десети клас да градя успех по български за отличен, ходейки на Олимпиада и какво ли още не, а накрая скапаната шибана образователна система да ми реши годишната оценка с два листа скапана и шибана хартия. Аз цяла година какво съм правила аз бе, тъпаци? Нали имам проклета оценка, какво пречи да я приемете, защо и за чии трябва да забравяте факта, че аз съм си съдрала прекрасното дупе да уча цяла година. Ами много ясно, че няма да си взема смотания изпит по география, аз откъде да знам, че в Добрич се произвеждали детски обувки? Изобщо не ме вълнува, разбирате ли, ако ще и наркотици да пласираха, да продаваха хора, органи или да подготвяха план за световна епидемия. Не ме вълнува, изобщо по какъвто и да е начин. Имаме най-скапаната образователна система, ненавиждам я, ненавиждам болните мозъци, които са измислили крайно гениалните приравнителни изпити. Защо? Защото не можете да ми видите бала от седми клас? Годишните оценки? Характеристиката от училище? Как по дяволите и по всички там демони и изроди е възможно буквално да ти изтрият пет години от образованието, защото сменяш гимназията? Вие знаете ли какво е да учите за пет приравнителни в една седмица? Абе хора, един изпит включва материала от цяла шибана година и вие ми давате пет такива шибани изпита, вие на какви наркотици сте? Който го е измислил това му обещавам, че ще го намеря и в Ада след като умра, но ще го унищожа и подложа на нечовешки мъки, както аз в момента се гърча като нещастен червей.
 И тези глупаци ще ми искат изпити, за да им докажа, че съм достойна да им уча в гимназията? В същата гимназия, в която има по-малко ученици от нея, отколкото в Плаза. Смешници.




сряда, 1 март 2017 г.

Каква карма, аз се казвам Мария

 Точно така, нещо такова като карма не може мен да ме догони никога, защото не може да смогне и да прецени за кое по напред да ми го върне. Може би се е отказала в един момент и е решила, че няма да ми го връща за всяко поотделно, ами например накрая ще направи така, че да да се подхлъзна в банята и да се задавя с дъвка, защото пея и да си счупя този път дясната ръка. Или да ми падне тавана върху главата докато се смея на нелепата си учителка по история.
 И не е честно, как може всички да обясняват, че всичко се връщало от само себе си, че който направи нещо лошо, животът ще му се отблагодари подобаващо и така нататък, и така нататък, при положение, че някои хора могат да сътворят най-гнусните неща, на които е способно същество метър и седемдесет с акъл за няма и пет стотинки в главата, и нищо. Нищо, разбирате ли? Няма да бъда гадна, добре, само ще кажа, че ако тази въпросна карма или каквото е там това нещо, което овъзмездява хората, не си свърши работата, то аз ще се провъзглася за върховен съдия и ще раздам няколко присъди тук и там.
 А ако знаете само как прекрасно ми мина устния изпит по испански, чак като се сетя и ми се появява мазна и самодоволна усмивка на лицето. Още с влизането почнах да плямпам на испански преди да са започнали да ме изпитвам, така ги вкарах в джаза, че не 6, ами очаквам утре 10 да са ми писали.
 И чувството да те гледат като полезно изкопаемо, защото си от София, е невероятно. Днес преди устния си изпит в изблик на агресия към системата отидох да си взема дюнер срещу училище с много, много чеснов сос, за да издуша изпитващите, и дюнерджията ми обясняваше, че съм приличала на някоя от "София ден и нощ". Е, фактически бях наистина в София денонощно, но не съм нито една от онези потресаващо задръстени "актриси".
 Госпожата по история: Мария, ходила ли си в "Сълза и смях"?
 Аз: Вие точно това ли ме питате? Аз не само за представления съм била там, госпожо.
 ЗАЩО НЕ МИСЛИШ ПРЕДИ ДА ГОВОРИШ, МАРИЯ?!?!?!
 Госпожата: Какво имаш предвид?
 Аз: По-често съм била зад кулисите, отколкото в салона.
 ПРЕСТАНИ ДА ГОВОРИШ И МИСЛИ!!!
 Госпожата: Ама познати актьори ли...
 Аз: Боже, предтава си нямате.
 И така Мария, кога ще се научиш, че трябва да обмисляш нещата преди да ги изговориш? Кога ще започнеш да си даваш сметка, че да си импулсивен и първосигнален е нещо лошо? ХАХАХАХА, бе ти луда ли си, я се дръж естествено. Сложи си слушалките, пусни си най-мизерната песен от плейлиста си и започни да си танцуваш на чина. Не, хората не те гледат странно, ти не вършиш нищо странно, продължавай все така. А после като те пита директорката защо пушиш пред училище й отговори с "Е и?", със сигурност тя не е искала те наказва, просто ти се е зарадвала, защото си от София и в предишното си училище си пушила с учителите пред входа и нямаш представа, че тук комунизмът още е жив, няма проблем. А, също така нямам нищо против да ме питате всяка сутрин къде ми е униформата, аз всяка сутрин, с кафе в ръка и изражение на омраза към света, ще ви отговарям все така културно, че тези смешни ризи няма да ги нося. Никога.