сряда, 1 март 2017 г.

Каква карма, аз се казвам Мария

 Точно така, нещо такова като карма не може мен да ме догони никога, защото не може да смогне и да прецени за кое по напред да ми го върне. Може би се е отказала в един момент и е решила, че няма да ми го връща за всяко поотделно, ами например накрая ще направи така, че да да се подхлъзна в банята и да се задавя с дъвка, защото пея и да си счупя този път дясната ръка. Или да ми падне тавана върху главата докато се смея на нелепата си учителка по история.
 И не е честно, как може всички да обясняват, че всичко се връщало от само себе си, че който направи нещо лошо, животът ще му се отблагодари подобаващо и така нататък, и така нататък, при положение, че някои хора могат да сътворят най-гнусните неща, на които е способно същество метър и седемдесет с акъл за няма и пет стотинки в главата, и нищо. Нищо, разбирате ли? Няма да бъда гадна, добре, само ще кажа, че ако тази въпросна карма или каквото е там това нещо, което овъзмездява хората, не си свърши работата, то аз ще се провъзглася за върховен съдия и ще раздам няколко присъди тук и там.
 А ако знаете само как прекрасно ми мина устния изпит по испански, чак като се сетя и ми се появява мазна и самодоволна усмивка на лицето. Още с влизането почнах да плямпам на испански преди да са започнали да ме изпитвам, така ги вкарах в джаза, че не 6, ами очаквам утре 10 да са ми писали.
 И чувството да те гледат като полезно изкопаемо, защото си от София, е невероятно. Днес преди устния си изпит в изблик на агресия към системата отидох да си взема дюнер срещу училище с много, много чеснов сос, за да издуша изпитващите, и дюнерджията ми обясняваше, че съм приличала на някоя от "София ден и нощ". Е, фактически бях наистина в София денонощно, но не съм нито една от онези потресаващо задръстени "актриси".
 Госпожата по история: Мария, ходила ли си в "Сълза и смях"?
 Аз: Вие точно това ли ме питате? Аз не само за представления съм била там, госпожо.
 ЗАЩО НЕ МИСЛИШ ПРЕДИ ДА ГОВОРИШ, МАРИЯ?!?!?!
 Госпожата: Какво имаш предвид?
 Аз: По-често съм била зад кулисите, отколкото в салона.
 ПРЕСТАНИ ДА ГОВОРИШ И МИСЛИ!!!
 Госпожата: Ама познати актьори ли...
 Аз: Боже, предтава си нямате.
 И така Мария, кога ще се научиш, че трябва да обмисляш нещата преди да ги изговориш? Кога ще започнеш да си даваш сметка, че да си импулсивен и първосигнален е нещо лошо? ХАХАХАХА, бе ти луда ли си, я се дръж естествено. Сложи си слушалките, пусни си най-мизерната песен от плейлиста си и започни да си танцуваш на чина. Не, хората не те гледат странно, ти не вършиш нищо странно, продължавай все така. А после като те пита директорката защо пушиш пред училище й отговори с "Е и?", със сигурност тя не е искала те наказва, просто ти се е зарадвала, защото си от София и в предишното си училище си пушила с учителите пред входа и нямаш представа, че тук комунизмът още е жив, няма проблем. А, също така нямам нищо против да ме питате всяка сутрин къде ми е униформата, аз всяка сутрин, с кафе в ръка и изражение на омраза към света, ще ви отговарям все така културно, че тези смешни ризи няма да ги нося. Никога.












Няма коментари:

Публикуване на коментар