петък, 24 март 2017 г.

Аз съм винаги права

 Хеееййй, петък е. Като чуя тази дума и цялото ми настроение се оправя. Косата ми е къдрава, а нямам преса? Нямам лещи и нищо не виждам? Разбих си пръста в ръба на шкафа? Боли ме коремът? Няма значение, щом е петък. А още по-добре е че понеделник е почивен ден, за мен. Което означава, че от днес до понеделник ще се насладя на едни невероятни четири почивни дни. Малко пътуване, малко парти, малко от други неща. Добре де, от другите повече.
 И дори фактът, че бях събудена от директорката си по телефона не може да ми развали настроението. Може би аз развалих нейното, но, хей, току що си бях отворила очите! Разговорът беше всъщност доста забавен:
 -Здравей, Мария, в училище ли си?
 -Аз - поглеждам си чаосвника, 7:15, какво по дяволите да правя в училище толкова рано?!- Всъщност не, госпожо, днес въобще нямах намерение да ходя- това е сарказъм, да знаете, преатели
 -О, добре, няма проблем, почивай си, аз само да ти кажа, че понеделник е неучебен ден
 Какво за бога? Мозъкът ми доста време се опитваше да смели информацията и идеята, че трябва да си остана вкъщи...еха, тук започва да ми харесва, честно.
 Също, влизайки в кухнята за да си направя кафе вместо да се намръщя на купищата чинии в мивката и хаос, оправих и подредих. Някакво изключително странно и нетипично настроение ме е обзело, попринцип сутрин нещата се случват така:
 1. Алармата ми звъни. Без да си отворя очите и издавайки звуци на възмущение наподобяващи умиращ кит, блъсвам телефона в стената докато млъкне. Завивам се през глава и заспивам отново.
 2. Алармата звъни пак. Опитвам се да намеря проклетия телефон, за да го накарам да си затвори наглата уста, но при блъсването в стената е паднал зад леглото. Гнусната мелодия се забива като пирони в черепа ми. Започвам да мрънкам, падайки от леглото заплетена в двете си завивки, опитвам се да изместя леглото като си прескрипвам показалеца на ръката, косата ми е в очите, започвам да рева от болка, лазейки под леглото, за да открия скапания телефон.
 3. Ето го, алармата е спряна, но след всичко това, не мога да си легна пак. Виждайки се в огледалото получавам мини инфаркт и започвам да си оправям косата, докато си мия зъбите в стаята си. Гримирам се като няколко пъти с бръквам в окото с очната линия, от което се разревавам и целият ми труд се размазва. След около 20 минути, вече приличайки на травестит или драг куин с коса стърчаща нелепо навсякъде, отварям гардероба с идеята, че трябва да облека нещо уау, за да не ми гледат хората лицето.
 4. Вече закъснявам с около половин живот, търся си ключовете, удряйки се във всеки възможен ръб, намирам ги на вратата, разбира се. Докато се опитвам да изтрия останала паста за зъби от лицето ми си викам такси и излизайки навън духва вятър, който качва полата ми на кръста. Не, закъснявам, таксито ме чака, шофьорът ме гледа със съжаление, а съвсем скоро и тази по география ще ме гледа не особено добре заради закъснението ми.
 5. Взимам си кафе и сипвам цианид в чашата си в съотношение 1:1

 Хайде стига, никой не може да стане весел, щастлив, бодър и готов да комуникира с други същества толкова рано. Пробвайте да ме видите в 11 преди обяд, ставам доволно протягайки се, тананикам си и даже си правя закуска. Мразя ранното ставане. Предпочитам, а и ми е по-лесно, да си легна в седем сутринта, отколкото да стана в толкова. И се обзалагам, че и вие сте така. И как после като отида в училище да не гледам всеки унищожително. И как да не мразя хората сутрин, като самата себе си не мога да понасям, по дяволите.

Направих нещо гениално. Изтеглих си първия сезон на ,,Отчаяни съпруги" и още няколко сериала. Мисля че ако седна и изгледам всичко на куп, следващият ми пост тук ще бъде с дата някъде юни месец 2098 година. Леле, тогава ще съм на 100. Ако изобщо доживея, странното е че няколко доста мои близки хора са адски убедени, че ще доживея максимум до 25, защото ще се очистя по нелеп начин. И не, да си седна на покривната козирка на шестия етаж, за да си измия прозорците не е безрасъдно,а нещо нормално. Как да виждам морето, ако прозорците ми са мръсни? Точно така, а това с колата беше на пешеходна пътека, така че не се брои.

 Иии, ще си взимам домашен любимец. Доста дълго време се чудих какво да е, защото:
 1.Куче, абсурд, след Марко не искам друго.
 2.Котка? АНАТЕМА, мразя, мразя, страх ме, адски изчадие, назад демоне!!!
 3.Змия. Супер яко, обаче съквартирантките ми нямаше да се изкефят особено.
 4.Рибки. Хахахаххах, за бога, просто не.
 5.Папагал? Тате каза, че някой път като се напия с приятели ще го сготвим с ориз. Прав е.
 6.Заек.
 Та, да, ще е заек, тъй като вече съм гледала чинчила и имам някакъв опит, а и са сладки. Само не знам защо се съгласих да го кръстя Ибрахим. Най-нормалното име за заек, не мислите ли? Интересно ми е какви по-странни имена са измисляни за домашни любимци, така че споделете. Аз исках второто си куче да го кръстя Страхил, обаче не ми позволиха.

 ,,Ти трябва да станеш актриса." Нали знаете как като чуете нещо изключително абсурдно и неадекватно, реакциите ви са винаги крайно странни? Е, аз се задавих и започнах да се кръстя. ,,Ама не, сериозно, такъв образ си, завладяваща си и всички само теб слушат и гледат." И почти се задавих втори път, гледайки сякаш някой ме е плеснал с лопата през лицето. Никога, не, не, не, не, не си правете такива шеги с мен, а много се надявам да са шеги, защото ако наистина ме виждате като актриса, то просто...просто...леле, останах без думи даже. Но пък си го върнах, някой ще трябва да посрещне доставчика на пица гол и само с една ръка да успее да взема голямата фамилна пица Хавай. Отмъщението ще е сладко.

 Знаете ли, това започва да става доста дълго, а трябва да си събирам багажа, да се къпя, да се приведа в най-добрия си вид, да обядвам и да отида да свърша няколко неща. Затова ви пожелавам прекрасен петък, страхотна събота и спокойна и лишена от махмурлук неделя <3

1 коментар:

  1. Анонимен17 юли 2017 г., 2:30

    Ако неделите в града бяха спокойни, смисълът на живота щеше да е съвсем неразгадаем. Споменах ли вече, че се пребиваш навсякъде. Мога ли да бъда лоша? Дори денят ти започва така. Достигам, след много смях и съчувствие, до идеята,че смисъл на твоя живот е именно това:
    Да видиш, колко домашно насилие от страна на пода можеш да понесеш.

    ОтговорИзтриване