понеделник, 6 март 2017 г.

Образователната система е Азис.

 Цвети да дойде при мен  във Варна в четвъртък и да остане до неделя, беше най-добрата идея, която съм имала. Само черният ми дроб не мисли така.
 "Да излезем, да пием по едно и да се приберем". То звучи много добре, докато барманът не донесе текили да пие с вас, да започнете да танцувате и спонтанно да решите, че ви се ходи на караоке. Браво, Мария, ти си абсолютен гений. И така излизането ни за по едно се превърна в културна деградация примесена с много шотове, Гери-Никол и Ники Минаж. Не, ние не се прибрахме сутринта, не.
 И вместо на следващият ден да си починем от гениалните ми хрумвания, вечерта отново бяхме първа линия за дискотека. Лошо. Много лошо е, ако барманът ви е приятел. Лошо за вас, за въпросният ви черен дроб, лошо за краката ви, защото сте решили да обуете убийствено високи обувки. По принцип нямам пробелм с 13 сантиметровите си иглоподобни токчета, но след известно време танцуване става малко интересно с ходенето. Изводът е: Недейте да имате приятели бармани.
 Играх волейбол с делфини. Хора, хора, хора, искам да съм русалка, да си плувам с делфини и косата ми да е като от реклама на Лореал. Толкова са уникални, искам освен пингвин и едно делфинче. Пингвинът ще се казва Алистър, делфинът Парти. Да, точно така, Парти, млъквайте.
 И сега трябва да пиша сценарий за патронния празник на училището ми в София. Адски тъпо се чувствам, че няма на 16 март, облечена в тясна рокля и обула шефските си високи обувки, да притичвам наляво-надясно, да украсявам, да подреждам, да овиквам тъпи хора, които са си забравили флашките, да организирам. И най-вече страдам, защото няма да водя концерта. Искаше ми се да отида, но се пада четвъртък, а в петък трябва да съм в Русе. Но на дипломирането ще отида. Някакси ми липсва онази нелепост на гичето. Цитаделата и междучасията. Защото тук най-близкото кафе е на девет дни път с камили. Което не ме спря да отида днес.
  Къде за бога се произвеждат лекарства в България? Откъде по дяволите да знам, знаете ли точно колко ме интересува? И как може аз цяла година в десети клас да градя успех по български за отличен, ходейки на Олимпиада и какво ли още не, а накрая скапаната шибана образователна система да ми реши годишната оценка с два листа скапана и шибана хартия. Аз цяла година какво съм правила аз бе, тъпаци? Нали имам проклета оценка, какво пречи да я приемете, защо и за чии трябва да забравяте факта, че аз съм си съдрала прекрасното дупе да уча цяла година. Ами много ясно, че няма да си взема смотания изпит по география, аз откъде да знам, че в Добрич се произвеждали детски обувки? Изобщо не ме вълнува, разбирате ли, ако ще и наркотици да пласираха, да продаваха хора, органи или да подготвяха план за световна епидемия. Не ме вълнува, изобщо по какъвто и да е начин. Имаме най-скапаната образователна система, ненавиждам я, ненавиждам болните мозъци, които са измислили крайно гениалните приравнителни изпити. Защо? Защото не можете да ми видите бала от седми клас? Годишните оценки? Характеристиката от училище? Как по дяволите и по всички там демони и изроди е възможно буквално да ти изтрият пет години от образованието, защото сменяш гимназията? Вие знаете ли какво е да учите за пет приравнителни в една седмица? Абе хора, един изпит включва материала от цяла шибана година и вие ми давате пет такива шибани изпита, вие на какви наркотици сте? Който го е измислил това му обещавам, че ще го намеря и в Ада след като умра, но ще го унищожа и подложа на нечовешки мъки, както аз в момента се гърча като нещастен червей.
 И тези глупаци ще ми искат изпити, за да им докажа, че съм достойна да им уча в гимназията? В същата гимназия, в която има по-малко ученици от нея, отколкото в Плаза. Смешници.




Няма коментари:

Публикуване на коментар