сряда, 8 март 2017 г.

Загорели мъфини и убийство в кухнята

 Не знам реално дали трябва да празнувам на осми март, аз приемам този празник като ден на майките, въпреки че има невероятно много вариации. И все пак е приятно, когато някой специален човек се сети за теб и ти се обади. Доста е объркано с тези "специални празници", аз всеки ден си празнувам, иначе ако трябва да чакам дати като рождения ми ден, имения ми ден, първи юни и т.н., няма да е забавно. Затова всеки ден трябва да ти е специален ден.
 Не знам как по дяволите реших, че ще правя мъфини днес. Може би защото предният път, когато правих специално за някого се получиха умопомрачително гадни, реших че ще се реванширам и ето, отидох, напазурувах всичко необходимо, прибрах се, пуснах си музика от колоните и започнах. И всичко вървеше перфектно до момента, в който всички кексчета решиха да бухнат прекалено много и да се изпекат в някакви невероятно гротескни форми. "Нямали били търговски вид, дано поне да са вкусни". Е мерси много, имах нужда някой да ме успокои, а не да се гаври с труда ми. И понеже явно на Мария не й стига да се провали с гръм и трясък, правейки мъфини, които сякаш са радиоактивни и изпечени сякаш се разтиачат, реши да прави яйчен крем. Не, не просто яйчен крем, а червен яйчен крем, сладкарската боя е нещо, което обожавам и не мога да не използвам, Та, спазвам си аз точно и ясно инструкциите по рецептата, слагам нещото да ври, слагам боята, става червено и в един момент БАААААМ, цялата кухня в червено, аз омазана по ръцете и лицето...отстрани е изглеждало сякаш съм заклала някой, сериозно. И така бъдещето ми като сладкар е нещо, което няма как да се осъществи, жалко. Сигурно ако участвах в някое сладкарско кулинарно шоу, нямаше дори да се стигне до елиминацията ми, защото бих запалила всичко.
 Но утре ще направя пак мъфини, този път няма да препълвам формичките и всичко ще е перфектно. Толкова перфектно, че чак ще взема айсинг или друг вид глазура. Дано само и утре да съм толкова ентусиазирана, колкото днес. А аз бях наистина ентусиазирана, дадох си всички пари, които имах в себе си за това, а попринцип много мразя да изхарвам всичко преди да се прибера. Боже, това прозвуча като нещо, което казват възрастните сериозни и отговорни хора. Забравете, излъгах, обичам да си харча абсолютно всички пари за най-различни глупости, най-вече ненужни. И въпреки че имам осем точков списък с изключително наложителни неща за купуване, аз съм "ААА, ХАЙДЕ ДА СИ ВЗЕМА ТАЗИ ТЕРМО ЧАША С МАЛОУМЕН НАДПИС".  И после защо по дяволите нямам лак за коса, фибички и какво ли още не. Ох, сега се сетих нещо ужасно. Утре ще трябва наистина да си взема скапан лак за коса, фибички и черни равни обувки за работа. Шит, шит, ама то утре е четвъртък, трябваше днес да...все тая, добре дошли в моя свят и любимото ми "Ще го направя утре де, спокойно".
 Искам да ви кажа, че се отказах от идеята да карам два бала. То това ще е най-голямата грешка в живота ми. След тази, че бях гадже с момче от моето училище, сериозно, това е по-зле и от пиявица лепнала се за гърлото ви. Ще си отида на бала в София с моите си кучки, а и, хора, не бих пропуснала да видя за последно някои нищожества, които доста са си разперили крилата, откакто ме няма. "Леле, Мария, много си лоша". Не, не, просто е лошо да...представете си Пенка и Здравка. Пенка е ковра, но нарича Здравка ковра и разпространява слухове, че е такава. И тогава Здравка разбира, че Пенка е правила някои много ковренски неща. И така Пенка трябва да умре. Бавно.
 Така де, нека не изпадам пак в такива настроения, въпреки че при мен то се сменя на всеки средно две минути. И все пак, честит празник на тези, които празнуват днес!








Няма коментари:

Публикуване на коментар