понеделник, 19 юни 2017 г.

Почти на 19

 И по традиция, трябва да напиша пост малко преди рождения си ден, за да декларирам и демоснтрирам, че съм самотна и нямам приятели, и вместо да съм някъде с балони, цветя и силна музика, съм сама в стаята си. разбира се. На предният ми рожден ден бях в бара на родителите ми и майка ми в 00:05 се появи с торта и всички в заведението, дори тези, които не ме познаваха, ми пяха честит рожден ден. Беше сладко и мило, още си пазя снимката. Ама през деня беше тъпо. Бях на уилище, след това бях в мола....в мола....да си купя обувки...фор год сейк. И след това с ндп-то ми Кари висяхме в бара докато аз й разказвах за терзанията си. И нищо интересно, освен нелепите колажи, които ми направиха всички откачени приятели, които имам. Които са трима-четирима де, както казах, аз приятели нямам. Поне знам какво ще се случи утре. Ще си взема дипломата и ще пътувам. А след като пристигна на заветното място (много си драматична, Мария), е, тогава ще започне истиснският ми рожден ден. И както един велик, велик човек каза "Рожденият ти ден ще продължи толкова, колкото ти решиш.". И няма представа колко е прав. Както винаги.
 "Мога да правя всичко, имам рожден ден."

-Не можете да палите цигара тук.
-Имам рожден ден, изчезни.

-Не можете да пеете в автобуса.
-Имам рожден ден, изчезни.

-Влизате в затвора за предумишлено убийство.
-Имам рожден ден, изчезни.

и да, това съм аз. Щом имам рожден ден, мога ако искам да се кача на луната, да я боядисам розова и след това да вляза с взлом в магазин за плюшени играчки. Аз попринцип правя каквото си искам, ясно?


 Чао <3

Няма коментари:

Публикуване на коментар