събота, 23 септември 2017 г.

Видовете хора в театъра

  От две седмици чакате да отидете на определено представление? Купили сте си билет отдавна? Чакате с нетърпение? Случили сте на прекрасно място? Довели сте приятелката си със себе си, компанията или майка си? Настроили сте се за едно невероятно преживяване?
   Разбира се, че сте. И знаете, че ще останете доволни. От постановката, от актьорите, от сюжета. Да, много познато. И точно започва представлението и някой започва да кашля сякаш умира. Именно, днес ще си поговорим за видовете хора, които ни заобикалят в салона. Всеки един от вас ще прочете ситуация, в която той самият е изпадал...а да се надяваме, че вие не сте от онези дразнещи хора.

  1. Болният.
  Сяда до вас, по възможност закъснява и раздига всички седнали вече, увит в две якета, три плетени шала, ръкавици, по желание големи скиорски, шапка с помпони и пакет сухи кърпички в ръка. Започва събличането и трупането на едно огромно количество дрехи на седалката му и даже върху самият вас. Цялото действие е съпроводено от подсмърчане и прочистване на възпаленото си гърло. Ето, завесата се дръпва, а нашият протагонист изчаква културно най-тихият, напрегнат и емоционален момент, за да си издуха по възможно най-шумният и продължителен начин носа. Салфетката със сополите бива прибрана в джоба. В един прекрасен момент, най-вероятно по време на нечий монолог, болният получава пристъп на истерична кашлица, хвърляйки бацили чак в лицето на актрисата от петия ред. Безценно, нали? Но нека не забравяме и частта в която носът му се запуши и започне да диша шумно и тежко. Да, определено този образ би ви подразнил, независимо дали бихте имали участта да седите до него, зад, пред или през четири реда от него.

  2. Превзетият.
  Да го кръстим Джордж, ще му отива. Джордж ходи обикновено на театър с близък приятел, който играе ролята на буфер на коментарите му. Джордж сяда най-отпред, по средата. Кръстосва крака и накланя глава, извивайки скептично вежда нагоре. Джордж през цялото време ще сумти, ще въздиша тежко и ще клати единия си крак нервно. И постоянно ще се обръща с цинично изражение към приятеля си буфер и на възможно по-висок тон, уж на ухо, ще изкоментира нещо негативно. Джордж няма да стане на крака накрая, а ще гледа презрително хората около себе си, които ръкопляскат. Джордж е над тези неща. Джордж казва: "Приятно спектакълче". Никой не харесва Джордж.

  3.Фенката
  Тя си е купила билет още от миналия сезон, за първия ред, нищо че още не е излязла програмата, не, тя намира билет пет години преди представлението, защото е гледала главния актьор в реклама за прах за пране и иска да го види играещ Хамлет. И ето, фенката е там, на първия ред. Тя никога не стои спокойно облегната на мястото си. НЕ! Тя е изнесла тялото си максимално напред, нищо че кръста й се е схванал и я боли всичко, и на 20 години ще получи изкривяване на гръбначния стълб. Като щраус е протегнала врата си към сцената, изцъклила си е очите като лемур и е стиснала в ръка я програмата, я тефтерче за автографи. Тя ахка, охка, смее се, плаче и подскача най-силно от всички. Погледът й е налудничаво впит в актьора, облизва устни и много старателно гледа реакциите на лицето й да бъдат достатъчно експресивни, като че ли след представлението актьорът като прибере ще каже на жена си "Ако знаеш какво прекрасно момиче имаше днес в публиката, вълнува се повече от нас, ей такива хора харесвам!". Фенката ще скочи на крака, ще сложи лицето тип "Господи, свърших емоционално" и ще започне да пляска като патица, силно, бързо и дразнещо. О, да не забравяме, че тя ще се опита да нахълта в гримьорната или в чакащи, за да се снима с актьора, да му вземе автограф, косъм от палеца на крака, слюнка, дъвката, която дъвче, кръвна проба, отпечатък и зъб за медальона си. Да, повечето от нас имат дори такива познати. Не сте готини.


 4. Учениците.
 Класната на девети "б" е решила, че задължително трябва да заведе класа си да гледа я "Хъшове", я "Януари". Още преди девети "б" клас да влезе в салона, бива заплашван от мотивираната за културно образование учителка. "Иване, изхвърли тоя чипс!", "Мария, престани да се снимаш!", "Василе! Ако още веднъж бръкнеш в гащите на Ивана ще те оставя на поправка", и така нататък, и така нататък. Когато успее да озапти двайсетте хормонално нестабилни чудовища, ще ги прегупира да седнат така че един до друг да няма Иванчо и Марийка, Петко и Наско, най-добрите приятели или Асенчо и Петърчо, които са най-шумните в класа. Класната ще седне по средата и до последно ще шътка на учениците си. И ето, през цялото време се чува шептене, просташки смях, присвяткане на телефони или Ивана ще изохка, защото Васил пак е пипал там, където не трябва. И в опита си да въведе ред, класната им се превръща най-дразнещият обект, който не спира да се върти, да прави забележки и да размахва пръст. Да, а знаете ли всъщност, че този тип публика е по-дразнещ за самите актьори, отколкото за нас? Представете си да сте на сцената, а срещу вас да има двайсет изродчета, които се подхилкват, сочат ви с пръст и правят балончета с дъвките си. Именно.

  5. "Театралният критик"
 Разбира се, саркастично. Не бих писала нещо подобно отправено към истинските театрални критици, тъй като част от специалността ми в Натфиз е театрална критика . Не, говоря за онзи надут човек тип гореспоменатият Джордж, който през цялото, ама през цялото време, ще се навежда към съседа си по място, без да го познава дори, и ще изтърсва неща от сорта на "Аз по времето на Елизабет Първа съм гледал много по-добри", "Къде са го намерилИ тоА плешивиА да играе Рафе Клинче, това е недопустимо!", "Аз в Германия съм гледал къде къде по-добри неща.". И всички подобни забележки ще бъдат казани на висок глас, за да може дори на партера гардеробиерката да го чуе. Театралния всезнайко знае всичко, критикува всичко и е недоволен от всяко едно нещо. Той накрая няма да каже мазно "Приятно спектакълче", а ще каже "Жалко за 12-те лева, които дадох.". Никой не те харесва. Прибери се у вас и си пусни някой турски сериал. Благодаря.

  6.Бившата
  Няма значение дали ще е бивша на някой от актьорите или ще е бивша актриса, която е открила, че не става за такава, въпреки че, о боже, се е снимала като статист в някой български сериал. Тя познава всички, тя е приятелка с всички. Тя сигурно е играла на тази сцена, или не, даже е репетирала с тях, но се е отказала. Според нея всички я харесват, всички искат да спят с нея, всички я смятат за прекрасна и талантлива. Но защо тогава стои в публиката? Ами много е просто, все пак да се изтъкваш като човек, който познава този и онзи, приятел е с папата, играл е къде ли не и са й предлагали работа в Холивуд, е нещо, с което тя се чувства уникална. А другият тип бивша е...образ, закойто не бих могла да пиша обективно, тъй като нямам познати с такъв случай.


  7. Гаджето.
  Тя обикновено сяда тихичко на последния ред и започва да гледа лошо всеки един човек, който нарушава тишината в салона. Признавам, аз съм точно такава, ако има някой който само гъкне докато моят човек е на сцената получавам тикове. Тя познава постановката до болка, но въпреки това, вярна до гроб, гледа с възхита отново и отново, защото е запозната с целият дълъг процес преди нещото да се играе на сцена. Негативните й черти са малко, но все пак ги има. Ако чуе някоя жена от публиката да коментира гаджето й, колко добър актьор е или как вчера го е видяла на центъра, гаджето веднага приема позата и погледа "Ти коя си "бе"" и започва да гледа смъртоносно в тила на позволилата си изобщо да каже и думичка за него. Гаджето на актьора е нещо като кучето на Хадес, Цербер. Тя буквално може да гледа в три посоки едновременно, пазейки върло тишината в салона, тя е тази, която е готова да скочи и да отхапе сънната артерия на бабата, която се е наместила прекалено шумно на мястото си, тя е тази, която ще ритне стола на седящия пред нея мъж, който си позволява да си гледа телефона по време на представлението. Добре, признавам, това с ритането на стола съм го правила. Ама си имах основателна причина!

 8.Дружинката
  Компанията шумни и затъпели момчета, които са дошли да гледат постановка, в която най-добрият им приятел играе третостепеннта роля на дърво. Но не, те ще викат, буквално, ще пляскат и ще се обаждат с по някое "ДАВАЙ МИТЕ, ДАВАЙ", ще се сръчкват помежду си, тресейки целия ред и ще си извадят телефоните , за да снимат Митко дървото, да го качат във фейсбук и да напишат "EI TVA E NOVIAT LEONARDO DIKAPRIO OBI4AME TE MITKO TI SI NOMER EDNO BRAT".

  А сега си представете как всички осем персонажа седят един до друг в салона. Точно така, накрая гаджето на актьора ще убие първо фенката и то ритуално, разпилявайки й органите навсякъде, ще изгони с писъци Болния, ще пребие Превзетият и Театралния критик, след това ще завърже класната на девети "б" с кабели, по които тече 220 волта ток и ще я хвърли в басейн заедно с класа й. Накрая ще унищожи и дружнката на Митко Дървото, а за десерт ще си остави номер 6. Ще остане сама в салона и ще се наслади като нормален човек на спектакъла.

П.С. Надявам се никой от вас да не се припознава в моите герои, тъй като почти на всеки му се е случвало да срещне нещо подобно и да иска да освободи вътрешния си гняв и възмущение върху създаващият дразнение у публиката и актьорите индивид. Спокойно, такива винаги ще има, важното е да се абстрахирате от всички странични звуци и картини, и да се насладите на това, за което сте дошли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар